Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци" работи по над 50 проекта, свързани с извеждане от експлоатация на блокове 1 до 4 на АЕЦ „Козлодуй".
Приоритетни проекти за предприятието са изграждането на цех за раздробяване и дезактивация, който се очаква да заработи до две години и изграждане на съоръжение за изгаряне с голям коефициент на намаляване на обема (плазмено изгаряне) на отпадъците.
Основен и приоритетен за ДП „Радиоактивни отпадъци" проект е изграждането на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци.
Това казаха в предаването „Зелени алтернативи" Иво Иванов от дирекция „Безопасност и качество" в атомната ни централа и д-р Иван Петров, който е главен технолог на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци към предприятието.
За строителството на хранилището вече е избран консорциум от фирми от Франция, Испания и Германия, а финансирането му се осигурява от фонд „Козлодуй", по който страната ни получава компенсации за предсрочното спиране на блокове от първи до четвърти в централата. Очаква се първата клетка от хранилището да бъде пусната в експлоатация през 2021 година.
Експертите проследиха пътя на радиоактивните отпадъци, обясниха как се управляват те и разкриха подробности за бъдещото хранилище.
Чуйте разговора:
Какви са видовете радиоактивни отпадъци от атомни централи на световно ниво и на местно ниво - в АЕЦ „Козлодуй"?
Иво Иванов: Генерирането на радиоактивни отпадъци е съпътстващ процес при производството на електроенергия от всички видове ядрени централи по света. Отпадъците представляват радиоактивни материали, за които не се предвижда по-нататъшно използване, т.е. бракуват се. В това число влизат и радиоактивни източници, чийто срок за безопасна експлоатация е изтекъл.
Отпадъците се делят на твърди, течни и известно количество газообразни радиоактивно замърсени вещества. Съставът им е разнообразен и е специфичен за всеки вид ядрен реактор и технология.
На световно и на локално ниво може да се каже, че ядрената енергетика е единственият промишлен отрасъл, който поема пълна отговорност по отношение на управлението на всички радиоактивни отпадъци, генерирани в процеса на работа, и създава условия за тяхното безопасно съхраняване.
Радиоактивни отпадъци от ядрената енергетика в България се генерират от 1974 година, когато е въведен в експлоатация първи блок на „АЕЦ Козлодуй". Получаваните отпадъци след съответна първична обработка се съхраняват и не напускат площадката на централата. Те се преработват от Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци" и се опаковат в стоманобетонни контейнери, които се явяват краен продукт. Опаковките се съхраняват на площадката на атомната централа, а след изграждането на националното хранилище за ниско- и средноактивни отпадъци ще бъдат окончателно разположени в него.
Как стои въпросът в световен мащаб?
Иво Иванов: В световен мащаб подходът към радиоактивните отпадъци е аналогичен на българския, като в някои държави са налични различни решения по отношение на опаковането им преди окончателното депониране.
Като плюс за ядрената енергетика в България може да се изтъкне предстоящият монтаж на инсталация за плазмено изгаряне на отпадъци, чието основно предназначение е многократното намаляване на обема им. Системата е доставена на площадката на АЕЦ „Козлодуй" и е въпрос на време да влезе в експлоатация. Използваните в света подобни устройства се броят на пръсти.
Иван Петров: Ядрената индустрия както в световен мащаб, така и в нашата страна, е единственият индустриален отрасъл, в който производителят на отпадъци носи пълната отговорност да осигури финансови средства за тяхното управление в съответствие с принципа „замърсителят плаща". Изискванията, които произтичат от този принцип, са включени в нормативната база на страната, както са включени в нормативната база на развитите европейски страни, с които нашето законодателство е хармонизирано. Тъй като основна цел е отпадъците да се управляват безопасно, имаме класически триъгълник от производителя на радиоактивните отпадъци - АЕЦ „Козлодуй" в случая, организация, отговорна за безопасното им управление - Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци", и независим регулаторен орган, който в нашия случай е Агенцията за ядрено регулиране.
Може ли дадете сравнителни данни за количествата и качествата на отпадъците, получени при експлоатацията на различни видове, еднакви като мощност генериращи централи като АЕЦ и други?
Иван Петров: Количеството радиоактивни отпадъци, които се получават от работата на АЕЦ, са значително по-малко от тези, които се получават от други източници на електроенергия. Има такива сравнителни изследвания от английски и редица други изследователи, според които количеството радиоактивни отпадъци е не повече от около един процент от общото количество отпадъци, генерирани в енергетиката в световен мащаб.
Какви радиоактивни отпадъци - като видове и като количества, се получават при експлоатацията на 5 и 6 блок в АЕЦ „Козлодуй"?
Иво Иванов: При експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй" се получават ниско- и средноактивни, твърди и течни радиоактивни отпадъци.
Твърдите ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци се разделят на неметални, подлежащи на намаляване на обема чрез пресоване (за кратко - пресуеми), до няколко пъти - средно 7 пъти и на метални, за които е неприложимо пресоване (или непресуеми). Тук са и активираните метални материали, които са били под директно влияние на неутронен поток в активната зона на реакторите. Обемът на последните в сравнение с останалите е изключително малък.
Годишно в АЕЦ „Козлодуй" се генерира около 500 кубични метра твърди радиоактивни отпадъци - твърди, непреработени. След тяхната преработка, обемът им се намалява многократно.
Към течните отпадъци се отнасят течен радиоактивен концентрат, получен при преработката на радиоактивно замърсените отпадни води чрез специални водоочистващи системи. Годишно се генерира около 200 кубични метра концентрат от експлоатацията на 5 и 6 блок и органични течни радиоактивни отпадъци - отработени филтриращи материали за радиоактивни течни среди. Обемът им е до няколко кубични метра годишно. След като годността им изтече, се депонират в специалното хранилише на АЕЦ.
Какви технологии и инсталации се използват за тяхната преработка?
Иво Иванов: Твърдите радиоактивни отпадъците в АЕЦ „Козлодуй" се сортират по физични и радиологични критерии, след което се предават за преработка на ДП „Радиоактивни отпадъци".
Радиоактивно замърсените отпадни води в АЕЦ се преработват чрез специални водоочистващи системи на принципа на изпарението и филтрацията. Течният радиоактивен концентрат, получен при преработката, се съхранява в резервоари от неръждаема стомана и периодично се предава за окончателна преработка на ДП „Радиоактивни отпадъци". Органичните отработени филтриращи материали се събират и съхраняват в отделни резервоари в „АЕЦ Козлодуй".
Иван Петров: След като отпадъците са събрани и предадени, те постъпват в цеха за преработване на радиоактивни отпадъци към предприятието, което е на площадката на АЕЦ. В него са изградени няколко технологични линии за различните видове отпадъци.
Пресуемите радиоактивни отпадъци се сортират във 200-литрови варели, подлагат се на предпресуване, след което варелите се суперпресоват с 1000-тонна преса. Така се постига значително намаляване на обема - от 5 до 7 пъти. Непресуемите се се сортират в 200-литрови стоманени варели и заминават нататък по технологичната линия. Металните радиоактивни отпадъци, които са повърхностно замърсени, се подлагат на дезактивиране. По този начин също се постига значително намаляване на обема на радиоактивния отпадък. Течните радиоактивни отпадъци, които веднъж са концентрирани, се концентрират допълнително посредством изпарение, след което се смесват с цимент по определена рецепта, образувайки, т.нар. циментено-радиоактивна смес.
Така подготвените отпадъци се опаковат в специални стоманобетонни контейнери в размери около два метра на два метра, в които се разполагат предварително подготвени стоманени варели и се излива цименто-радиоактивна смес, която е получена от течните отпадъци.
По какъв начин и къде се съхраняват преработените радиоактивни отпадъци от експлоатацията на 5 и 6 блок ?
Иво Иванов: Твърдите радиоактивни отпадъци се съхраняват в специални бункерни хранилища. Обемът на бункерите е приблизително 2700 кубични метра, като са запълнени не повече от 35 на сто. Отпадъците са натрупани преди да заработи цехът за радиоактивни отпадъци. Тенденцията е да бъдат освободени изцяло до няколко години.
Течните радиоактивни отпадъци се съхраняват в резервоари от неръждаема стомана, всеки разположен в отделно помещение от стоманобетон. Обемът на резервоарите е приблизително 3800 кубични метра, като са запълнени по-малко от 50 процента.
Как се процедира с отработеното гориво в АЕЦ „Козлодуй" - и старите блокове, и от действащите блокове?
Иво Иванов: Горивото не се класифицира в България като радиоактивен отпадък, но мога да ви отговоря. Отработеното гориво от 5 и 6 блок към момента се съхранява под вода в басейните за отлежаване в АЕЦ. Част от касетите от блоковете 1-4 са извозени в Русия за преработка, друга част се прехвърля в контейнери за сухо съхранение в новоизграденото хранилище на централата.
Какви са плановете на АЕЦ „Козлодуй" за съхраняване на радиоактивни отпадъци от отработеното ядрено гориво ?
Иво Иванов: Отработеното горивото от 1-4 блок в по-голямата си част се изпраща за преработка в Руската федерация, с ангажимент за последващо приемане на високоактивните отпадъци. Все още не е решено окончателно как ще се осъществи съхранението им в България. За гориво от 5 и 6 блок засега няма прието еднозначно решение за начина за неговата последваща преработка и съхранение. Въпросът, свързан с начина на съхранение на високоактивните отпадъци от преработката на горивото от 1-4 блок, както и начина на съхранение на горивото от 5 и 6 блок, ще бъде уточнен в актуализиращата се Националната стратегия за управление на радиоактивни отпадъци и отработено гориво.
По какъв начин се процедира с радиоактивните отпадъци, получаващи се при извеждане от експлоатация на 1-4 блок в АЕЦ „Козлодуй"?
Иван Петров: Радиоактивните отпадъци, генерирани от извеждане от експлоатация на блокове от 1 до 4 на АЕЦ „Козлодуй", се управляват съгласно технологичните регламенти на поделенията на ДП „Радиоактивни отпадъци" на площадката на АЕЦ „Козлодуй". За потоците твърди радиоактивни отпадъци се прилага суперпресоване, дезактивация и раздробяване, а течните подлежат на концентриране посредством изпарение и последващо циментиране. Така преработените радиоактивни отпадъци се опаковат в стандартните за ДП РАО стоманобетонни контейнери.
Важно е да се отбележи, че тъй като основната част от демонтираното потенциално замърсено оборудване е метално, особено внимание се обръща на дезактивацията на тези отпадъци, като процес целящ тяхното освобождаване от регулаторен контрол и класифицирането им като нерадиоактивни отпадъци (скрап). За целта ДП „Радиоактивни отпадйци" е в процес на изграждане на високо специализиран цех за раздробяване и дезактивация.
Кога ще бъде готов този цех?
Иван Петров: Предвижда се да бъде готов в рамките на следващите една-две години и да започне да функционира.
По какви конкретни проекти се работи в Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци" в момента, които са свързани с преработката и съхранението на различните видове радиоактивни отпадъци?
Иван Петров: Проектите, свързани с извеждане от експлоатация на блокове 1 до 4 на АЕЦ „Козлодуй", са над петдесет, но като особено важни могат да бъдат определени следните: изграждането на цехът за раздробяване и дезактивация и изграждане на съоръжение за изгаряне с голям коефициент на намаляване на обема (плазмено изгаряне).
Но като основен и приоритетен за ДП „Радиоактивни отпадъци" проект е изграждането на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци. В него ще бъдат съхранявани около 80% от всички отпадъци, генерирани от експлоатацията на АЕЦ „Козлодуй" и други индустриални приложения на йонизиращите лъчения в България.
Хранилището се предвижда да бъде изградено в непосредствена близост до площадката на АЕЦ „Козлодуй". Избраният проектант е консорциум от водещи европейски фирми от Франция, Испания и Германия, като всеки един участник в този консорциум е участвал в изграждането и управлението на подобни съоръжения.
На какъв етап е сега, започнало ли е строителството? Има ли финансиране?
Иван Петров: Към момента имаме технически проект, който е в процес на съгласуване. Финансирането е осигурено по линия на международния фонд „Колзлодуй", по който България получава компенсация за предварителното затваряне на блоковете от 1 до 4 в АЕЦ „Козлодуй".
Надеждно ли ще бъде това хранилище? И визуално да ни го опишеш.
Иван Петров: Технологията, която сме избрали да бъде приложена в България, аналогична и подобрена от технологиите, които вече са използвани във Франция и Испания, които имат богат опит в тази сфера и ние на практика се учим от техните грешки и вземаме най-доброто. Съгласно проекта ще бъде изградено като повърхностно хранилище, състоящо се от 3 модула от по 22 стоманобетонни клетки с вместимост от по 288 стоманобетонни контейнера. Общият обем на съоръжението възлиза на около 19 000 опаковки, като оцененият инвентар на радиоактивни отпадъци, предвиден за разполагане е около 18 600 опаковки. Това е инвентар за 40 години експлоатация на АЕЦ Козлодуй плюс още 20 години да може да работи спокойно. Предвижда се през следващата година да стартират строителните дейности, като очакванията са през 2021 г. първият модул от 22 клетки да бъде въведен в експлоатация.
Всички ли радиоактивни отпадъци могат да влязат в това хранилище?
Иван Петров: Почти всички, които са генерирани в България, тоест от АЕЦ „Козлодуй", които са ниско- и средноактивните ще влязат вътре, включително с времето, ако бъде удължен срокът на експлоатация на централата, имаме запаси за нова ядрена мощност, ако такава бъде изградена в държавата.
Какво е състоянието на радиоактивните отпадъци, съхранявани в хранилището в Нови хан и какви отпадъци се съхраняват там?
Иван Петров: Хранилището в Нови хан в разположено в Лозенската планина на около 6 км от село Нови хан. В него се преработват и съхраняват радиоактивни отпадъци от използването на радиоактивни източници в промишлеността, селското стопанство, научните изследвания, хранително вкусовата индустрия и медицината. Това са основно затворени радиоактивни източници, използвани в различни технологични дейности като нивомери, далекомери, влагомери, пожароизвестителни датчици, източници, използвани в гама облъчвателни установки - за стерилизация на различни материали (основно медицински) и за облъчване на селскостопанска продукция, така и медицинските облъчватели за лечение на ракови заболявания. Част от радиоактивните отпадъци, които отговарят на критериите за приемане в националното хранилище, ще бъдат погребани в него.
Бих искал да подчертая, че хранилището в Нови хан е съоръжение от най-високо технологично ниво и се управлява в съответствие с най-добрите световни практики, като по-този начин осигурява висока степен на безопасност по съхранението на радиоактивните източници, които са неизбежни в живота на съвременното общество през 21 век.
