На 20 юли 1903г. избухва героичното Илинденско-Преображенско въстание. То е своеобразен връх в дейността на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация, която от създаването си през 1893г., десет години неуморно се готви за този паметен ден.
По недвусмислената оценка на историците, това е най-голямото въстание срещу турската власт на Балканският полуостров. Най-голям е не само обхватът му - от Охридското езеро до подстъпите към Цариград, но и безпримерния подвиг на борците за свобода и примерът който ни оставиха.
Във въстанието участва цветът на българската революционна мисъл - Даме Груев, Борис Сарафов, Христо Узунов, Яне Сандански. Редица достойни български военни - Борис Дрангов, Христо Чернопеев, Кръстю Българията, пренебрегват постове и заплата и се хвърлят в борбата за освобождението на „брата роб".
Неизброими са проявите на масов героизъм - от славното Крушево, на Мечкин камен, където войводата Пито Гули, подобно на спартанският цар Леонид, заедно със цялата си чета не отстъпват на многобройния турски противник, остават на позиция и загиват до последния човек. В Странджа, тежко ранен, главният войвода Георги Кондолов, нарежда на момчетата си да го убият и на гробът му, вместо да проливат сълзи, да извият българско хоро.
Срещу въстаналите българи, Османската империя хвърля редовна войска и башибозук. Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в България.
Въстанието показа несъвместимостта на два цивилизационни подхода - европейският демократизъм и османо-турският деспотизъм. Паметно отеква призивът на главния щаб: „Хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот". В този смисъл, Илинденското въстание се оказва цивилизационният избор на българите от Македония и Одринско.
98 години по-късно, залутани в безвремието, можем само да сведем глава и да се запитаме: Дали коленопреклонството и сребролюбието са нашите днешни добродетели или във вените ни е останала капка от горещата кръв на илинденци?
Крисимр Богданов, общински съветник, учител по история