Жителите на Бургас са по-удовлетворени от стандарта си на живот от варненци, сочи мащабно проучване на Института за пазарна икономика за социално-икономическото състояние и развитие на 28-те области в страната. Специалистите нямат отговор на какво се дължи това, но са на мнение, че няма почти никаква връзка между благосъстоянието на хората и тяхната удовлетвореност от жизнения им стандарт. „Средният резултат за бургазлии е 2,69, докато във Варна е 2,29, т.е. разликата не е малка и на юг са доста по-доволни“, коментира пред Дарик Николай Вълканов, анализатор в института, с уговорката, че това са субективни усещания. По този показател София (столица) – най-богатата област в страната, е на четвърта позиция след едни от най-бедните региони Разград и Силистра.

Варненци може и да не са много доволни от жизнения си стандарт, но областта, която населяват, е една от най-добре развиващите у нас. Варна е втората най-богата област в България. Благосъстоянието на хората е нараснало близо 2,5 пъти от 2000-та година насам. Брутният вътрешен продукт на глава от населението е около 7% над средния за страната, но остава два пъти по-нисък от София. „Т.е. въпреки че попада в групата на добре развиващите се области, разликата със столицата е над 2 пъти“, поясни икономистът.

Заетостта в морската ни столица традиционно е висока и по този показател областта се нарежда на трето място след София (столица) и Благоевград. Заетостта обаче рязко спада след най-силната 2008 г. с над осем процентни пункта, което представлява спад далеч по-голям от средния за страната. Това е годината, в която нивото на безработица започва бързо да нараства, достигайки 10,3% през 2011 г. и нареждайки Варна по-назад от области като Перник, Благоевград, Враца и Габрово.

„Това развитие на пазара на труда е логично предвид кризата в строителството и търговията. В това отношение Варна е много по-добре от област Бургас, която страда от много по-бързо растяща безработица през последните две години”, каза още Вълканов.



Варна обаче е след Бургас по размер на привлечените чуждестранни инвестиции. Конкурентната област се нарежда на второ място след София.

По размер на средствата по оперативните програми на ЕС, усвоени от общините в областта, Варна се нарежда на второ място, но ако бъдат разделени на човек от населението, Варна се придвижва в средата на таблицата на 13-о място.

Морската столица заема челни позиции и в категорията демография. Варна е и с втората най-добра демографска  картина след София. Населението в областта е нараснало с близо 3% през последните десет години, което се дължи на високия механичен прираст, т.е. на заселващите се от вътрешността на страната хора. Естественият прираст е отрицателен, но е много по-добър от средния за страната, сочи проучването.

Варна стои много добре и по отношение на здравеопазването. Близо две трети от жителите на областта оценяват работата на лечебните заведения като „добра“ или „много добра“. Според почти половината анкетирани корупция в здравеопазването няма или почти няма. Едва 8% от потърсилите медицинска помощ през последната година са платили под масата за здраве. Първи по рушвети са Перник и София, където съответно 45 и 38 на сто са извършили нерегламентирани плащания в лечебни заведения.

Въпреки положителната оценка по отношение на здравеопазването има какво още да се желае. „Причината е, че на близо ¼ от търсилите здравна помощ през последната 1 година им се е наложило да прибегнат до здравни услуги извън границите на областта, т.е. тя по някакъв начин не е успяла да задоволи техните нужди“, коментира Вълканов.

Варна може да се похвали и с по-добро образование в сравнение с повечето е области в страната. Областта е с най-висок дял на висшистите след София. Варненските ученици традиционно се представят много добре на държавните зрелостни изпити, като средните оценки са по-високи спрямо тези за страната.

Същевременно Варна е и втората област след столицата със сериозен недостиг на места в детските градини. Като проблеми се очертават големият брой ученици на един учител, както и многото отпаднали ученици, най-вече между пети и осми клас.

Що се отнася до околната среда, Варна също се представя над средното за страната. Областта дърпа доста напред заради пречиствателните станции, които се изградиха или са в процес на изграждане. Големият проблем за областта са емисиите вредни вещества в атмосферата, които са пет пъти по-високи от средното за страната. „Притеснителното в случая е, че от 2005 г. емисиите непрекъснато се увеличават, едва през 2010 г. се наблюдава лек спад“, коментира специалистът.

Бизнес средата във Варна обаче не е много добра и по този показател областта изостава. Един от основните проблем е свързан с работата на съдебната власт, която бизнесът оценява много ниско. Усещанията сред бизнесмените са за доста високи нива на корупция в съдебната система. Дргият голям проблем е противоречивата данъчна политика. Варненци плащат едни от най-високите налози в страната. Особено високи са данъците върху недвижимите имоти и за автомобилите, а в община Варна – и патентният данък. Като плюс се очертава такса битови отпадъци за компаниите, която са една от най-ниските във Варна и Девня.

Същевременно местната власт получава сравнително добра оценка. „Това не означава обаче, че администрацията работи много добре или че липсва корупция, а по-скоро, че положението е по-малко лошо спрямо други области”, поясни Вълканов.

Освен бизнес средата зле оценена е и инфраструктурата. Нови пътища не се строят, има спад в дължината на железопътната мрежа, а проектът за магистрала или скоростен път между Варна и Бургас е заложен далеч в бъдещето. Това, което дърпа Варна напред в таблицата, е достъпът и ползването на интернет. По този показател Варненска област се нарежда след  София-град, Враца и Стара Загора.

Големи различия има не само между регионите в страната, но в самата област Варна. Развитието на морската столица и останалите 11 общини е силно поляризирано. И няма как да бъде другояче, при условие че във Варна са концентрирани над три четвърти от предприятията, съответно тук и са големите пари.

Изследването "Регионални профили: показатели за развитие 2012" се прави за първи път от екипа на Института за пазарна икономика, за да се представи социално-икономическото състояние на областите в България към средата на 2012 г. и тяхното развитие от 2000 г. досега. Проучени са 57 показателя, обединени в осем категории – икономика, инфраструктура, бизнес среда, демография, образование, здравеопазване, околна среда и социална среда. Изследването съдържа както икономически и социален портрет на всяка една от 28-те области, така и тематични анализи за нивата на местните данъци и такси, тенденциите в основното и средното образование, възприятията за бизнес средата и условията на живот в областите.