Your browser doesn’t support HTML5 audio
На Антоновден гостуваме в дома на едно от най-щастливите димитровградски семейства- Антоанета и Валери Стефанови, които в средата на март ще станат родители. Техният дълго очакван син е на път след 9 години и 9 опита ин витро. На година- опит, надежда, разочарование, болка и нови сили да продължим, разказва днес Антоанета. Тя няма да празнува шумно, защото по препоръка на лекарите трябва да се пази много. Но казва, че душата й ликува, защото за първи път на този ден в семейството са трима.
В този дълъг път към сбъдването на нашата мечта ни помогнаха много човеци, институции и организации и на всички тях сме благодарни и няма да спра да го повтарям, припомня Антоанета. И си спомня за благотворителната кампания „Дари Рождество!“ през 2012 г., част от която бе и Дарик. Тогава трудно се преборихме със себе си да споделим болката си на глас и да поискаме помощ и подкрепа от хората, но никога не съм съжалявала, защото получихме толкова много доброта, която вярвам, че ни даде сили да продължим, разказва Тони.
Кампанията провокира димитровградския местен парламент да учреди общински фонд „Ин витро“ и приеме правилник за работата му, като Антоанета и до днес е член на комисията, която разпределя средствата. Имаме родени вече 3 бебчета на двойки, финансирани от фонда, като семействата, които кандидатстват, всяка година се увеличават, разказва тя. Междувременно Тони стана и координатор на „Искам бебе“. Участваше активно във всички благотворителни инициативи, които бяха организирани по различни поводи в Димитровград. За 9-я, щастлив, както го наричат, опит ин витро, им помагат „Майки за донорство“, към които също не пестят благодарности.
Заедно с Валери признават, че не са болезнено суеверни. Тони споделя радостта си с близки и в социалната мрежа. Във всички години на очакване много се радвах, когато виждах, че някое семейство с подобен на нашия проблем, е на път да се сдобие с детенце, това ме мотивираше да продължа да вярвам и да се боря, затова сега също не крия щастието си, разказва тя. Разчита най-много на Валери, който изцяло е поел грижите за нея и дома. Работи, като военен и пътува до Стара Загора, но казва, че всяка свободна минута е до съпругата си.
Не мога да изляза навън и гледам снега само през прозореца, но това е най-щастливата ми зима, категорична е Антоанета. И признава, че малко се страхува, ако се наложи в подобно време по спешност да пътуват за Пловдив, където ще се роди детето. Да удържим до 20 февруари и … вече ще можем да бъдем малко по-спокойни в очакване да гушнем нашето щастие , признават двамата. Чуйте звуковата картина.