Винсънт Питър Джоунс, по-известен като Вини Джоунс, е бивш уелски футболист и киноартист.
Заради твърде грубата си игра на терена получава прякора Секирата. След като приключва футболната си кариера, Джоунс започва да се снима в киното, като прави култови роли във филмите на известния режисьор Гай Ричи.
Джоунс започва кариерата си като футболист в полупрофесионалния Уийлдстоун през 1984 г.
През 1986 г. Вини преминава в тима на Уимбълдън. Още във втория си мач вкарва гол на Манчестър Юнайтед. Уимбълдън по това време е известен с прякора Лудата банда заради агресивното, лудо и мачовско поведение на играчите, които непрекъснато си погаждат номера не само един на друг, но и на треньора.
През 1989 г. Джоунс е закупен от Лийдс за сумата от 650 000 лири. Той помага на отбора да спечели старата втора дивизия и по този начин да се изкачи в първа (по това време Висшата лига още не е създадена). Следват по един сезон в Шефилд Юнайтед и Челси, преди Джоунс отново да акостира в Уимбълдън. През 1998 става играещ треньор на Куинс Парк Рейнджърс, но през 1999 г. зарязва футбола, за да се отдаде на киното.
Джоунс изиграва няколко мача за националния отбор на Уелс, тъй като дядо му по майчина линия е родом от там. Той дори е капитан на отбора в мача с Холандия.
Още в началото на кариерата си Вини се сдобива с имиджа на хулиган и грубиян и не прави нищо по въпроса да се раздели с него. Напротив. Не само че получава 12 червени картона в кариерата си, но и държи рекорда за най-бърз жълт картон само 3 секунди след началото на мача.
Въпреки че няма актьорска школовка, имиджът на лошо момче помага на Джоунс добре да се въплъти в роли на престъпник, гангстер или побойник, а футболната му кариера – да участва във филми, свързани с този спорт.
"Сложиха ме пред камерата и станах кинозвезда, играейки себе си.", разказва сам за себе си Вини Джоунс. Прави култови роли във филмите „Две димящи дула“, „Гепи“, „Да изчезнеш за 60 секунди“ и „Парола: Риба меч“.
През 1998 г. Джоунс е признат за виновен по обвинение за нападение срещу съсед. Пет години по-късно той отново е осъден, този път за невъздържано поведение и нанесени удари над пътник по време на полет от Лондон до Токио. Той е осъден на 1100 лири и 80 часа общественополезен труд.Освен това получава забрана да лети със самолети на Върджин Еърлайнс, а Бакарди спира излъчването на рекламите с него.
Вини има пет татуировки, но изненадващо за човек с неговия имидж те са сравнително малки по размер. На лявата му ръка е татуирана роза. След като печели ФА Къп с Уимбълдън той си татуира купата на десния крак, а след спечелването на шампионата на втора дивизия с Лийдс на левия крак се появява емблемата на отбора. Вини отбелязва друг важен момент в кариерата си получаването на капитанската лента на уелския национален отбор, нещо от което той е безкрайно горд с татуировка на символа на страната, дракон, върху гръдния му кош. Последната татуировка е на гърба му, на който са изписани имената на жената и децата му.
Вини Джоунс е женен и има две деца – Аарън и Кейли.
Заради твърде грубата си игра на терена получава прякора Секирата. След като приключва футболната си кариера, Джоунс започва да се снима в киното, като прави култови роли във филмите на известния режисьор Гай Ричи.
Джоунс започва кариерата си като футболист в полупрофесионалния Уийлдстоун през 1984 г.
През 1986 г. Вини преминава в тима на Уимбълдън. Още във втория си мач вкарва гол на Манчестър Юнайтед. Уимбълдън по това време е известен с прякора Лудата банда заради агресивното, лудо и мачовско поведение на играчите, които непрекъснато си погаждат номера не само един на друг, но и на треньора.
През 1989 г. Джоунс е закупен от Лийдс за сумата от 650 000 лири. Той помага на отбора да спечели старата втора дивизия и по този начин да се изкачи в първа (по това време Висшата лига още не е създадена). Следват по един сезон в Шефилд Юнайтед и Челси, преди Джоунс отново да акостира в Уимбълдън. През 1998 става играещ треньор на Куинс Парк Рейнджърс, но през 1999 г. зарязва футбола, за да се отдаде на киното.
Джоунс изиграва няколко мача за националния отбор на Уелс, тъй като дядо му по майчина линия е родом от там. Той дори е капитан на отбора в мача с Холандия.
Още в началото на кариерата си Вини се сдобива с имиджа на хулиган и грубиян и не прави нищо по въпроса да се раздели с него. Напротив. Не само че получава 12 червени картона в кариерата си, но и държи рекорда за най-бърз жълт картон само 3 секунди след началото на мача.
Въпреки че няма актьорска школовка, имиджът на лошо момче помага на Джоунс добре да се въплъти в роли на престъпник, гангстер или побойник, а футболната му кариера – да участва във филми, свързани с този спорт.
"Сложиха ме пред камерата и станах кинозвезда, играейки себе си.", разказва сам за себе си Вини Джоунс. Прави култови роли във филмите „Две димящи дула“, „Гепи“, „Да изчезнеш за 60 секунди“ и „Парола: Риба меч“.
През 1998 г. Джоунс е признат за виновен по обвинение за нападение срещу съсед. Пет години по-късно той отново е осъден, този път за невъздържано поведение и нанесени удари над пътник по време на полет от Лондон до Токио. Той е осъден на 1100 лири и 80 часа общественополезен труд.Освен това получава забрана да лети със самолети на Върджин Еърлайнс, а Бакарди спира излъчването на рекламите с него.
Вини има пет татуировки, но изненадващо за човек с неговия имидж те са сравнително малки по размер. На лявата му ръка е татуирана роза. След като печели ФА Къп с Уимбълдън той си татуира купата на десния крак, а след спечелването на шампионата на втора дивизия с Лийдс на левия крак се появява емблемата на отбора. Вини отбелязва друг важен момент в кариерата си получаването на капитанската лента на уелския национален отбор, нещо от което той е безкрайно горд с татуировка на символа на страната, дракон, върху гръдния му кош. Последната татуировка е на гърба му, на който са изписани имената на жената и децата му.
Вини Джоунс е женен и има две деца – Аарън и Кейли.