Паметникът на Бузлуджа (официално име Дом-паметник на БКП) е популярното име на най-големия идеологически монумент на тоталитарния комунистически режим в България.

Архитектурата му е описвана, като жертвен поднос и колона, символизиращи разгърнат флаг и венец в чест на Българската комунистическа партия. Издигнат е през 1981 г. на връх Хаджи Димитър. До паметника са прекарани асфалтови пътища от връх Шипка и от главния път Стара Загора-Русе.

Художественото оформление на Дома-паметник отнема 18 месеца и в него взимат участие над 60 творци.

След падането от власт на Тодор Живков и политическите промени в България от ноември 1989 г. състоянието на паметника се влошава драстично. През 1992 г. паметникът е одържавен по Закона за одържавяването на имуществото на БКП и запечатан.

Сградата започва да се руши, чупят се стъкла, изкъртват се мозайки, орнаменти и други елементи от конструкцията на паметника.

Монументът на връх Бузлуджа няма статут на паметник на културата. Въпреки всичко паметникът попада в класацията „Най-красивите изоставени места в света“, като запечатва в себе си спомена за една епоха.