Италианският град Чивита днес е горе-долу с размерите на средновековното селище, заема площ, малко по-малка от две футболни игрища, а площадът е с размерите на баскетболно игрище.
Градът обаче е бил три пъти по-голям и се простирал по целия хълм, преди цели квартали да са изчезнали в резултат на свлачища през вековете. Преди векове градът е бил свързан с околните селища с пътища. Днес до него се достига по дълга рампа пеша или с колички за голф.
Свлачища, земетресения и ерозия го оставили изолиран на върха на хребет.
Когато през зимата облаците слизат ниско, Чивита сякаш е крепост, плаваща във въздуха. В ясни дни скалата, върху която е кацнало градчето, прилича на парче от торта.
Градът се съпротивлява успешно на гибелта си от толкова дълго време, че Италия го номинира заедно с околните скали и долини за обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
Градът обаче е бил три пъти по-голям и се простирал по целия хълм, преди цели квартали да са изчезнали в резултат на свлачища през вековете. Преди векове градът е бил свързан с околните селища с пътища. Днес до него се достига по дълга рампа пеша или с колички за голф.
Свлачища, земетресения и ерозия го оставили изолиран на върха на хребет.
Когато през зимата облаците слизат ниско, Чивита сякаш е крепост, плаваща във въздуха. В ясни дни скалата, върху която е кацнало градчето, прилича на парче от торта.
Градът се съпротивлява успешно на гибелта си от толкова дълго време, че Италия го номинира заедно с околните скали и долини за обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
iStock/Getty Images