Попрелката, грабенето на булката, даруването, поливото и повратката са основните фази на старинната сватба в Банско.

А основните действащи фигури в нея са най-близкия приятел на младоженеца, един овен със златни рога и наниз жълтици на врата, старисвата и кума. А носиите с непреведимите названия като прескутник, джезия, аладже, са автентични и от платове, внос от Виена.

Булката-банскалийка е красиво скрито напета, не фуклива а свенлива. Младоженеца е видимо притеснен, тип банска бабанка, готов да се справи с всичко. И слава Богу, чаршафа от първата брачна нощ вече не се показва.

Десетки жители и гости на града под връх Тодорка на централния полощад, станаха свидетели на възстановката на старинната банска сватба.

В основата на нейното пресъздаване бе задругата на банските механджии „Уникално Банско“. В основата на нейното пресъздаване в петък вечер, както е било преди столетия бе вездесъщата водеща Елена Калайджиева-учителка, общественик и пазител на банските традиции.

„Всяка банска сватба започва с „попрелката“-мястото за общуване на старите жени, мястото, където се е обсъждало всичко: делника, празника, че и управлението на държавата и града. Мястото на най-голямата комуникация. Попрелката или седянката на български книжовен език е и мястото, където възрастните жени са седели, прели, пресуквали прежда и др. всекидневни и женски дейности“, каза пред БГНЕС Елена Калайджиева.

А когато на старите жени им се „разшари“ попрелката и с по-млади и красиви моми, започва заглеждането им, защото момчетата дебнат отстрани. Те пеели, ама погледа им все към момите отивал.

Така се стигало до момента на крадене на момата, която след това се покланя на дома, посрещат я свекървата и свекъра, даруват я, след което започва подготовката за същинската сватба.

А самото крадене/грабене на бански диалект/ на булката в Банско се прави от дружината, а не от харесалия я ерген. Самият „грабач“ е най-близкият му приятел.

Сватбата започва от къщата на булката, където се извежда, питката й е от ляво, защото все още не е омъжена, с нея тръгва и каруцата, на която ще се реди чеиза, но от момковата къща тя не идва празна, а с нашарен овен, със златни рога, на които е набучена по една червена ябълка. А на челото на овена-наниз жълтици.

Момата се покланя на овена, който е символ на берекета, мъжествеността, потомството и плодовитостта на мъжа. Овенът остава в дома на булката, а каруцата се пълни с чеиза-всичко необходимо за един нов дом, за да се запали наново семейното огнище.

Символът на кръглата питка е безкрая, пълнотата на българската къща, благодатта. А цедилката е символ на бъдещето потомство в новото семейство.

Каруцата с чеиза тръгва с емблематичната за сватбата песен „Ела се вие превива“ и още нещо дилемата на булката да каже на чужда майка „майко“ и на чужд татко „татко“.
„А лесно ще го каже, когато има любим мъж до себе си“, смята Калайджиева.

Самите носии са автентични за Банско, Задължително алената фустанела, джезия, „аладже“ за по-възрастните жени, а за по-заможните от типа „вижте ме мене“-шамаладже, копринен и атлазен фустан от коприна, внесена от Беч/Виена-б.р./

А за булката задължителни са атлазеният фустан и картонен прескутник и копринена шамия/забрадка-б.р./

За старинната банска сватба една от най-тежките и важни фигури е „старисвата“, който е нещо повече от кума. Той е от страна на младоженеца и е мъж с живи родители, който носи котлето с червеното вино.

„На сватбата булката трябва да покаже много хубав чеиз, да е красива, а през цялото време трябва да се усеща нейния свян“, обяснява Елена Калайджиева.

Според нея банскалийката е красиво скрито напета, тя не е фуклива. Младоженеца е видимо притеснен, но си е банска бабанка, готов да се справи с всичко.

Свекърът и свекървата задължително ги посрещат с връв жълтица, а майката и бащата на булката с дарове.

А кумовете са свидетелите пред Бога, даряват на младоженците реснач.

И когато всичко това се случи, започва голямото веселие с едни тежки бански хора, не играят прибързано и отскокливо, а здраво стъпили на неравната земя.

А основният музикален инструмент на старинната банска сватба от незапомнени времена е гайдата. А самата сватба продължава два-три дни, положителното днес е, че не се показва чаршаф. Седмица след венчавката се прави т. нар. „повратчи“, когато сватовете отиват в дома на булката. А преди това в четвъртък се прави „поливо“-след като булката им полее, кумът и кумата разплитат косата на булката, за да извадят вплетените на сватбата жълтици.

Пресъздаването на банската сватба стана на фона на изложбата-базар на автентичните и малко познати бански ястия, мезета и сладкиши, който се провежда за трета поредна година.