- Монтана почете своя летец - герой
„Височината на човешкия полет е безкрайна.” Това са думи на летеца Богдан Илиев, чиято стогодишнина от рождението Монтана чества днес. В централната градска градина вече се издига негов бюст-паметника, дело на скулптора Александър Хайтов. Инициативата за поставянето е на семейството му и е осъществена със съдействието на Община Монтана, Клуба на авиатора, Българската авиационна асоциация и Българските военновъздушни сили.
Присъстващите на събитието чуха на запис обръщението на съпругата на Богдан Илиев Мария Илиева, която сега е на 95 години.
„Нека помним завета на този голям българин, че трябва да извисим криле над дребните човешки амбиции“, заяви кметът Златко Живков.
Богдан Илиев е роден на 16 август 1916 година в село Камена Рикса край Монтана. Той е деветото дете в семейството на протойерей Йордан Илиев и съпругата му Ивана. Завършва Трета софийска мъжка гимназия с отличие, а след това и Военното училище на Негово Величество. През лятото на 1938 година е изпратен с още трима свой съвипускници в изтребителна школа Вернойхен – Германия. След завършването й става инструктор в изтребителна школа в Долна Митрополия.
За изключителни постижения в учебни бойни стрелби на полигона край Беледие хан е поздравен и награден от царя.
На 30 март 1944 година, 500 бомбардировача под прикритието на 300 изтребителя нападат София. Срещу тях е вдигната цялата изтребителна школа. Един от пилотите не се явява и Богдан Илиев заема неговото място.
Над Плачковица планина в Македония се сражава с над десетократно надвишаващ го противник. Сваля един от вражеските самолети, но неговата машина получава 20 пробойни. Въпреки това той успява да се приземи на летището в Божурище.
След като България става съюзник на Русия след обрата на войната Богдан Илиев остава като командир на изтребителната школа и като такъв организира мост за спешна доставка на гориво от Долна Митрополия за съветската щурмува авиация, базирана в Габровница
През юли 1946 година Кавалерът на царски орден на храброст и орден „Александър Невски“ е уволнен като царски офицер.
Следват 30 годинти в ДАП – Михайловград, пет години подземна работа в МОК- Мартиново и 17 години в строителството на язовир „Огоста“.
На 30 март 1994 година, по случай 50-годишнината от боя над Плачковица, след 48 години, Богдан Илиев отново се качва в самолет. Извършва полет над Монтана и Камена Рикса. Две години по-късно умира на 80-годишна възраст.
