Търново винаги е събирал много и различни традиции заради мястото си, което е на кръстопът. Градът е бил винаги много възприемчив и към новите и модерни влияния. Така е и с празнуването на Коледа.
Преди 100 години старостоличани са празнували хубавата домашна топла Коледа, но започнали да поглеждат и към зараждащата се шумна и весела Коледа, празнувана по вечеринки и коледни балове. Така преди повече от век в старата столица се появява светската нужда от развлечения, но традициите на празника продължават да удовлетворяват вярата на хора в по-доброто и светло начало.
Коледата преди 100 години все още пази магическата същност на старата традиция. Заражда се обаче и светската, по-лъскавата, част на празника, свързана със забавите и коледните балове. В същността си българската Коледа си остава домашен семеен празник, разказва етнологът от великотърновския музей Галя Чохаджиева.
Своя блясък Коледата започва да придобива след 1900 година, когато в градовете вече кичат елхички. Тази традиция идва у нас от Русия.
В дните около Коледа всичко трябвало да е тържествено, а добрата магия нямала умора. Преди един век старостоличани не знаели кой е Дядо Коледа, но въпреки това си разменяли подаръци. Като спомен и като нужда от традиция продължавали да обикалят коледари. Те се посрещат от домакините, които им раздавали кравайчета.
В къщите освен коледари, започват да влизат и поздравителните коледни картички с различни пожелания. Неотменна част от живота на градския човек стават коледните вечеринки. Жените правели канелени сладки, които поръсени с блестяща захар изглеждали като произведения на изкуството.
Как болярите от стари времена са посрещали празника - чуйте в звуковия файл.
