Варна

Варненци не пожелаха да чуят доклада за „Южен поток”, затрупаха с въпроси екипа

16 юли 2013 14:54

Изключително емоционално премина общественото обсъждане на доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на газопровода „Южен поток” във Варна. Присъстващите многократно прекъсваха изготвилия изследването екип и не му дадоха възможност да го представи, а го затрупаха с многобройни въпроси. Голяма част от тях бяха жители на местността Ракитника, където трябва да излезе тръбата на „Южен поток”. Те декларираха, че не са против проекта, а недоволството им е предизвикано от избора на плажа „Паша дере” за приемен терминал. Там трябва да е началната точка на българска територия, а крайната да е в близост до ГКПП „Връшка чука”. Газопроводът ще е с дължина 540 км, като ще преминава през 11 области.

Продължилото около три часа обществено обсъждането започна с прожекция на кратък рекламен филм за „Южен поток”, след който Стела Благова направи опит да представи изводите на доклада, изготвен под нейно ръководство. Изложението й обаче беше прекъснато от нетърпеливата зала. Жител на Ракитника поиска да узнае защо в района са започнали строителни дейности, след като за тях няма издадено разрешение. Директорът на АГ болницата д-р Радослав Минков в качеството си на жител в местността попита кой и как е решил тръбата да излиза край Варна. Въпросът му получи отговор около час и половина по-късно, след като беше зададен няколко пъти.

Екоконсултант на „Южен поток транспорт” Милена Христова обясни, че нейната фирма е избрала плажа „Паша дере”, на който вече излизала тръбата на „Мерлоуз”. Другите варианти били край Крапец, където зоната била сеизмична, и на 36 км южно от Бургас, което би наложило газопроводът да пресича Стара планина. Христова отказа да навлиза в повече подробности, тъй като морската част от проекта щяла да бъде предмет на друго обществено обсъждане, а сегашното било само за сухоземното трасе.

Изпълнителният директор на „Газтек БГ” – консорциумът проектиращ българското трасе на „Южен поток”, Владимир Станчев напразно се опита да успокои присъстващите, че разстояние между компресорната станция и най-близката сграда ще е 700 м, което било няколко пъти повече от изискванията за 125 м. На въпросите за нивата на шум доц. Христо Драганчев коментира, че те ще се повишат единствено в Ракитника с до 2.6 dB, без да се надхвърлят допустимите за зоната 45 dB. В селата и местностите Приселци, Звездица, Боровец и Прибой нямало да има влияние. Във всички населени места изменението на инфразвука щяло да бъде до 3 dB. Драганчев заяви, че в България няма приети норми за инфразвук, но твърдение му бе контрирано от присъстващия в залата геофизик Орлин Димитров. Той прочете изпратено в отговор на негово запитване писмо от Министерски съвет, в което е записано, че в за жилищни помещения и сгради не са разработени норми, защото в тях въобще не следва да има нива на инфразвук.

Единият от двата варианта за сухопътното трасе на тръбата предвижда тя да преминава през 17 защитени зони, а другият – през 20. В района на Варна ще бъдат засегнати съответно 309 и 496 дка с гори. Засегнатата растителност после ще бъде възстановена от инвеститора, стана ясно от думите на участвалия в изготвянето на ОВОС експерт Валентина Фиданова.

На обсъждането присъстваха и множество познатите лица от февруарските протести във Варна, някои от които бяха особено активни при вземането на думата. Работещата като камериерка на кораб Петя Хараланова заяви, че е „много добре запозната с вибрациите” и поиска да разбере какви ще бъдат вибрациите от компресорната станция. Друг неин въпрос беше свързан с името на проекта и защо се нарича „Южен поток”, „след като се намираме на север”. Природозащитничката Маргарита Атанасова на няколко пъти се обърна на руски език към представителите на „Газпром”, които запазиха мълчание по време на обсъждането.

В залата бяха още президентът на футболния клуб „Левски” Тодор Батков, бившият главен секретар на МВР Илия Илиев, председателят на ДСБ Радан Кънев, кандидатът за кмет на Варна Чавдар Трифонов и много местни политици, съветници и общинари.

Последвайте ни