Празнуваме Богоявление
Празнуваме Богоявление / Sofia Photo Agency, архив

Покръстването на Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител е извършено на този ден, разказва библейската легенда. По време на тайнството небето се „отворило” и Светият дух слязъл върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника – Богоявление. Това е третият най-голям празник в православния календар на българите.

На 6 януари се слага край на така наречените „мръсни дни” – най-опасният период от годината и както се вярвало в миналото, тогава цари хаос в природата, бродят зли сили и пакостят. Старите хора казвали, че на този ден водата спира, кръщава се и придобива голяма сила против всяко зло и болести.

След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Според поверието, ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. С китка босилек и чемшир, потопени в светената вода, попът трябва да поръси всички за здраве. По стара традиция на този ден празнува също и българската армия, като специални водосвети се организират и сред войската – за здраве и сила на нашите воини. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. Традицията е възобновена през 1993 година.

С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни. От днес започва и изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни.

На този ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Боголюб, Боголюба, Божан, Божана, Дана, Боян, Богдан, Богдана.