Варна

Гледна точка или Ръбовете на кръга - нова премиера на театъра

18 февруари 2011 09:10

Нова премиера предстои на сцената на Драматичния театър “Стоян Бъчваров”. Най-ревностните почитатели на Мелпомена ще могат да видят “Гледна точка или Ръбовете на кръга” за първи път на 24 януари от 18 часа.

Режисьор на постановката е Александър Илинденов – ученик на проф. Крикор Азарян. В нея участват Милена Кънева, Свилен Стоянов, Биляна Стоева, Петя Петкова, Пламен Георгиев, Николай Божков, Владислав Виолинов. На сцената ще излязат още Симеон Лютаков, Мария Гинкова, Валентин Митев, Надежда Рядкова, Оник Саркисян, Димитрина Славова.

„Гледна точка или Ръбовете на кръга”, изградена върху повестта-приказка „Гледна точка” от Василий Шукшин и текстове на Даниил Хармс и Михаил Жванецкий, препраща към сюжети от Съветска Русия. От древността до днес демократичните общества толерират различните гледни точки, тоталитарните предпочитат единствената гледна точка, но тя остава такава, само докато социумът активира съпротивителните си сили срещу нея. Всеки от авторите намира своя начин да разкаже неудобната за тоталитарното време истина.

Обикновените хора от „Гледна точка или Ръбовете на кръга”, затънали в некрасивия си, дребнотемен и еснафски живот, нагажденци или наивници, будещи присмех, но и симпатични със стремежа си към любов и щастие, се родеят донякъде с персонажите в творчеството на модерната Мария Станкова.

Изключително динамичният спектакъл разиграва една и съща ситуация от гледните точки на Песимиста/негативиста и Оптимиста/наивиста, после гледните точки се сменят, а с тях и истините, понякога пък всички говорят и нищо не се разбира... В какво е смисълът? В самата идея за смисъла. В сравнението...

В какво още? Проследете гледните точки към „Гледна точка или Ръбовете на кръга” на част от екипа:

Биляна Стоева (Годеницата)

Известно е, че в общуването и изслушването на другите се ражда истината. Споровете и различните мнения, с каквито изобилства нашият спектакъл, карат човек да разсъждава над истински важните неща в живота. Големият въпрос на „Гледна точка или Ръбовете на кръга” е дали оптимистичната гледна точка би могла да повлияе върху песимистичната...

Свилен Стоянов (Бащата на Годеницата)

„Гледна точка или Ръбовете на кръга” е един спектакъл за това как живеем и доколко можем да живеем в хармония със себе си и с общоприетите ценности, защото животът, изпълнен с противоречия, непрекъснато подлага на изпитание моралните ни устои. Проникновената драматургия на Шукшин не налага абсолютни истини, а оставя на героите/зрителите свободата сами да решават в какво да вярват или не вярват и как да бъдат щастливи. Но кой е печелившият модел? Този на Песимиста или противоположният на Оптимиста? Още по-любопитен е въпросът защо и двамата – и Песимистът и Оптимистът - отказват на Вълшебника да строят „новия свят”...

Симеон Лютаков (Съседът)

Гледна точка звучи знаково за истината. Има много истини, които се наричат гледни точки.

Сценографът Тодор Игнатов

„Гледна точка или Ръбовете на кръга” е една притча за доброто и злото, в която се оглеждат несъвършенствата на обществото и човека. В сценографските решения, както и при костюмите, съм се стремил да избягам от повърхностния битовизъм, за да подчертая общовалидността на посланията. Ремонтът на апартамента, който съпътства цялото действие, внушава идеята за изхвърляне на ненужното, освобождаване на място за новото, за подмяна, промяна и визира опита за ремонт на собствения ни живот. На сцената през цялото време присъстват като фон и пластични костюми - без глави, без крака, те висят на закачалки и само понякога се задвижват по волята на някой друг, събуждайки асоциацията за тълпа - сива, безсловесна, невзрачна, манипулируема.

Режисьорът Александър Илинденов

От гледна точка на днешното време ние поглеждаме към героите на „Гледна точка или Ръбовете на кръга” с ирония, намираме ги старомодни, нелепи, дори абсурдни, но от друга страна екзистенциалните въпроси, на които те трябва да си отговорят, вълнуват и нас. В този смисъл гледната точка към миналото се оказва, че е гледна точка и към настоящето и именно в пресечната територия между двете са моите търсения. В спектакъла малко се говори за сериозни неща - всичко, случващо се на сцената, е пречупено през призмата на смешното, градирано до гротескното. Убеден съм, че за истински сериозното най-добре се говори чрез смешното. Надявам се нашият спектакъл така да провокира зрителя, че той да усети с всичките си сетива - с ума, със сърцето си - онова, което искаме да му кажем. Същността е в болката ми за днешния човек, разкъсван в търсенето на истината от хиляди лъжеводачи, лъжепророци и лъжеполитици, които не го оставят да подреди живота си сам, простичко, по човешки.