Вече стана половин месец откакто е в сила наложената забрана треньори и футболисти на Черно море да дават изявления пред медиите. Работата на спортния журналист или репортер на практика е сведена под минимума що се касае за набавяне на информация свързана с отбора. А това да решиш да вземеш интервю от играч или треньор – мисията невъзможна! Това е политиката на клуба от 15 дни насам, като причината за тази крайна мярка към журналистите (поне така се говори) е невярна публикация свързана с Черно море. С други думи някой някъде е написал нещо и заради този някой опират пешкира всички. Все едно в учебен час от цял клас ученици един да се провини, но учителят да изгони всички.
Да се върнем отново към Черно море. Вече информация трябва се взема единствено и само от клубния сайт и пресслужбата. Всякакъв опит да упражниш професията спортен репортер удря на камък. Каквото ти подадат, това е. Като искаш го отразявай, като не щеш, недей! Искаш интервю? Ще чакаш! Когато пресслужбата реши тогава..., а и не ти ще задаваш въпросите, има си човек за тази работа. Ами тогава по-добре всяко радио и телевизия да си назначи по един „четец” на новини от сайта на клуба и длъжността спортен репортер да вземат направо да я закрият! Аз не работя толкова години в Дарик радио, за да препредавам интервю на друг. Без ни най-малко да подценявам работата на пресслужбата, искам да задам моите въпроси, чийто отговори съм убеден, че ще вълнуват много феновете на клуба.
И всичко това се случва, защото някой някъде си писал бил нещо си, и този знаен или незнаен воин трябва да бъде отъждествен с всички. На професионален клуб като ПФК Черно море не му отива да мери непрофесионално с един аршин всички. Отиваш и решаваш проблема си цивилизовано, ако имаш такъв с въпросната медия, а не да слагаш бариерата пред всички и по този начин да лишаваш феновете си от новини и интервюта с главните действащи лица от любимия им отбор. Да, наистина някои от журналистите не са цвете за мирисане. Да, има такива, чийто стил опира до това да претопят всичко до ниво жълта клюка в опита си да изпъкнат с някоя чутовна новина, чиито „откриватели” са те. Но, съгласете, че има и такива, които си вършат достойно и съвестно работата като акцентират в спортно-технически аспект и поднасят новини, които са достоверни.
Сигурно четейки този коментар някои от вас ще кажат „този пък какво се пени толкова...Нима не знае, че който плаща, той поръчва музиката”...Да, така е, но аз пък ще ви кажа друго. Всеки един футболен клуб от създаването си насам е имал редица собственици, ще има още много такива и занапред, но истинският, вечният собственик, който времето никога няма да заличи е ФЕНЪТ!
И сега при това наложено информационно затъмнение главният губещ е точно той- фенът на футбола и в частност на Черно море, не медиите. Медиите са само мост за информация от клуба към фена. Този, който сутрин става с мисълта, че е с още един ден по-близо до пролетния дял от първенството. Този, който воден от любовта към отбора бърза да включи компютъра, радиото или телевизора, или тича до първата будка да си купи вестник, за да научи нещо ново. Този, който се затваря тайно от жена си в другата стая я мач да изгледа или коментар да чуе Повярвайте, не са малко тези, които живеят и дишат с футбола, колкото и постен да е той е у нас.
Няма да открия топлата вода, ако кажа, че дните и часовете на очакване на футболния мач са често изпълнени с по-голяма доза адреналин, отколкота самата среща може да ти достави. Ето затова истинският футболен фен иска да чете, да гледа, да слуша всичко около неговия отбор в очакване на поредния мач. Точно новините, изявленията и интервютата преди футболната среща са катализатора за фена да отиде на стадиона! А нали футболни ръководители и деятели, футболисти и журналисти работим в тази посока-да върнем феновете на стадиона! С налагането на медийно ембарго обаче освен медиите, потърпевши са и феновете, защото връзката клуб-фен изтънява.Така, че хайде клубове и медии да заработим заедно в името на футбола и феновете... Толкова ли е трудно?
