Лятото на 2006-та. Момчето си отива.
Някакво последно и неромантично лято. България се натяга пред Европа, което ще убие последната българска романтика на прехода между двата съюза. Момчето си отива завинаги оттук. Казарменият слоган на уволнението е национализиран от държавата, търсеща спешно корупция.
Момчетата, които ще си отидат това лято - шефовете на пожарната и държавния резерв, заместник-шефът на фонд "Земеделие", корумпиран за 350 000 лева, шефът на софийския КАТ, заради семейна империя, Вальо Топлото.
Момчетата от прокуратурата, които не искат да си тръгнат. Поне докато не достроят хотелите си. Момчето, което си отива, без да знае къде точно отива - бившият главен прокурор Никола Филчев. Големият прокурорски скандал е за момчето, което се върна преди 5 лета, постоя малко и толкова му хареса, че не иска да си отиде - Симеон Сакскобурготски. Завръща се пролетарската романтика - президент и премиер обявяват имуществото си.
Момчетата, които искат да си отидат, но никой не ги пуска - братята Маргини. Момчетата, които си мислихме че отдавна са си отишли. Но те през цялото време са били тук - момчетата на Държавна сигурност. МВР разсекретява това лято 0.15 % от архива си. За да запази романтиката на прехода и през следващите години.
Това е лятото на 2006-та. Момчето си отива. Припомни си го като изтеглиш звуковия файл.
Останалите епизоди можеш да откриеш като напишеш "17 мига от лятото" в търсачката на сайта.
