Едно интервю на Венелин Кръстев-за годините, децата и любовта към фолклора
Венелин Кръстев
93737
Венелин Кръстев
Венелин Кръстев
Повече от 1700 концерта, над 40 турнета по света, хиляди деца. Това е сухата равносметка в цифри за ансамбъл „Загорче”-школата за живот и личностно развитие, танцуващата емблема на Стара Загора, която отброи 40 години от създаването си. Главен художествен ръководител е Венелин Кръстев, който повече от две десетилетия работи заедно с Антоанета Крумова-диригент на хора и Красимира Манчева-диригент на оркестъра.
„Загорче” е магия, която създава спомени и любов, а главен „виновник” за това е Венелин Кръстев.
40 години „Загорче” не са никак малко
Началото...Приели сме за начало 1977 година, 2 март. Тогава е взето решение за съставянето на този ансамбъл. Историята на хора и на танцовия състав обаче започва много преди това. Не знам точно годината на създаването му, но аз участвах в него. Това е една дълга история...Дали в началото й съм предполагал, че ще има „Загорче” вече четири десетилетия? Вероятно всеки на моето място не би могъл да си представи такова нещо. Тогава не съм гледал в такава далечна перспектива...
netinfo
Не можеш да се разделиш със сцената
Поводът да започна тази работа...Спомням си едно участие в Унгария. Аз бях в дъното на залата, най-отзад и видях как публиката стана на крака. Изведнъж разбрах, че ми текат сълзи и това се превърна в старта на професионалното ми продължение. А със сцената не можеш да се разделиш. Знае го всеки, който се е качвал на нея, всеки, който е положил сериозен труд преди това. И когато въодушевиш хората в залата, ти не можеш да се разделиш със сцената. На нея обаче се качва само артист, който има пламък в очите, който умее да „гори” в това, което прави. Сигурността в моженето дава самочувствие. На това учим децата в „Загорче”.
Добрата реакция на публиката е нашата награда
Много пъти заради публиката сме пренебрегвали неудобствата и трудностите, те са ни мотивирали и инжектирали сила. Добрата реакция на хората в залата или на площада е нашата награда. За публиката у нас и в чужбина? Тази зад граница изразява отношението си много по-ярко, защото все още сме непознати за тях. „Аз виждам с очите си това, но то е невъзможно”, „Това е някаква цивилизация, която ние не познаваме. Защо я криете? Много е красива”. Нашата публика има по-големи очаквания, има повече познания и нейната добра реакция за нас е много по-голяма награда. А за „Загорче” има добри реакции. Щастлив съм от това... Когато има дух, когато си жив, когато си на сцената, когато играеш и забавляваш сам себе си, тогава публиката ти вярва.
netinfo
„Загорче” е любов
Понякога, за малко, в залата...Да, идвало ми е да кажа „стига”, да си тръгна. Но, докато отида до другата врата и ми е минавало...Защото то е любов. Не може да го изкорениш. То влиза в теб и не можеш да го премахнеш. Когато години наред, ден след ден, месец след месец, репетиция след репетиция нещо се случва и ти виждаш резултати, виждаш реакцията на публиката, виждаш промяната в децата, в техните способности да показват това, на което сме ги учили...всичко това не може да премине просто ей така край теб. То се превръща в удовлетвореност, в желание да става още по-добре, в едно комплексно чувство и ти в никакъв случай не можеш да го зарежеш.
„Загорче” прави малкия ни свят по-добър
Психологията...Това е наука, която ми дава възможност да надникна зад онова, което се вижда, зад очичките на всяко дете. А очите на децата-„Загорче”-та преди 40 години и сега са различни. Това не е разлика в качествата, които притежават, нито пък означава, че са по-добри или не чак толкова добри. Има разлики в темперамента, в хъса. В по-ранните участници имаше повече ентусиазъм. Сега това изисква малко повече подготовка, настройка..и... пламъчето отново се появява. Защото „Загорче” е емблема, част от името на всяко дете, което е било или е част от ансамбъла. Няма бивши „Загорче”-та. Много от порасналите, които са разпилени по страната и по света, идват често в залата, за да се заредят с енергия. Това ни дава добро самочувствие за добре свършена работа, защото главната ни цел е да създаваме по-добри граждани, да направим малкия ни свят по-добър и по-усмихнат. В „Загорче” се стараем да създаваме хора със самочувствие, дисциплинирани, комуникативни, отговорни към себе си и колектива и куп други качества, които се учат в съвместната ни ансамблова дейност.
netinfo
Работата на ръководителите е да запалят децата
В залата почти никой не идва подготвен. Всеки има различна степен на възможности да възприема ритмите, степен на пластичност, на музикалност. Всичко това е наша работа-да запалим децата, да ги научим, да ги накараме да искат, за да знаят и могат. И когато „Загорче”-тата станат устойчиви- разбираме, че сме успели. През годините аз съм бил верен на ансамбъла и щом имам такава настройка, бих оправдал всяка своя грешка. Да, строг съм, но така давам на децата самочувствие и спокойствие на сцената, увереност в живота. На това ги учим, ние ръководителите на „Загорче”. Нямаме крайна цел за върховни постижения, има изисквания за качество.
Родителите имат огромна заслуга
За всяко участие на по-малките деца, още докато се захранват с любов към „Загорче”, родителите имат основна функция. Тяхната устойчивост до голяма степен определя тази на детето. А тя се формира в моментите, когато родителите знаят защо го правят, когато виждат положителните промени, чуят и видят реакцията на публиката.
Наследството „Загорче”
Бих оставил ансамбъла на всяко загорче, което прояви интерес и желание да стане продължител. Ние вече имаме своята млада гвардия, имаме много добри изпълнители във всяко едно направление-певици, музиканти, танцьори. А да бъдеш добър мениджър се учи ден след ден, година след година... Самият аз го правя ежедневно, никога не съм твърдял, че съм добър по рождение. Всичко това е минавало през главата ми, то се е случвало ден след ден и съм научил разни неща. Така че, който се заеме също ще се научи.
Аз се уча от „Загорче”
През всички тези година ансамбълът ме научи на ред, дисциплина, отговорност, работоспособност. Аз отдавам енергия, но когато се получи добър резултат, аз също получавам енергия. Ние се поддържаме взаимно. Това е екип.
netinfo
А сега накъде?
В бъдещето, без конкретни проекти и поставяне на крайни цели, защото животът е в малките ежедневни неща...
Цялото интервю с главния художествен ръководител на ансамбъл „Загорче” Венелин Кръстев в студиото на Дарик радио, чуйте в прикачения звуков файл.
