На 3 март отбелязваме Националния празник на България. Навършват се 134 години от Освобождението на страната ни от османско владичество.
Тържественото отбелязване на националния ни празник в Стара Загора започна в 10 часа на площада пред общината, където бе издигнат националния флаг на Република България, знамената на ЕС и на Стара Загора.
„Трети март е свещена дата за българския народ, дата, която ще помним завинаги. Трети март обаче не е само лист хартия, който трябва да бъде прочетен. Трети март е и нещо много повече-това е дата, която всеки българин трябва да чувства в сърцето си, когато си спомня за България, когато си спомня за подвига на загиналите за Освобождението.
Нека бъдем горди българи, с това че Ботев, Левски, Волов и много други родни патриоти загинаха заради възможността днес ние да живеем свободно, да избираме своето бъдеще и да градим една нова и различна България.
Поклон пред паметта на загиналите. Честит празник старозагорци, честит празник българи!", каза кметът Живко Тодоров пред събралите се граждани и в присъствието на депутати, общинското ръководство, общественици, представители на политически сили, ученици.
Старозагорци се поклониха пред паметта на освободителите на Паметника на Защитниците на Стара Загора, Паметника на Трета опълченска дружина и подп. Калитин, Паметника на загиналите във войните старозагорци, Паметника на загиналите войни в Джуранлийския бой.
От 11.15 часа в Мавзолея- костница "19 юлий 1877" бе отслужена заупокойна молитва за душите на избитите старозагорци.
Общоградското честване на Националния празник продължи с тържествен ритуал за поднасяне на венци и цветя на Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора".
В 18.30 часа на площада пред Общината започва концерт на Общинския духов оркестър, а тържествената заря-проверка е с начален час 19.
На 3 март през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война от 1877- 1878 г. Датата 3 март слага начало на Третата българска държава.
Санстефанският мирен договор е подписан в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой) от граф Н. Игнатиев и Ал. Нелюдов от руска страна, и Сафет паша и Садулах бей - от турска. Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Постановленията за България се съдържат в членовете от 6 до 11 и в член 19.
Съгласно тях България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи. Общата й площ възлиза на повече от 170 хил. кв. км.
Тя има редица права, включително и да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения и на търговски представителства; да сключва търговски, финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция или на попечителя Русия по време на преходния период, както и да има собствена войска и полиция.
За първи път Трети март се чества през 1880 г. - две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. Две години по-късно - през 1882 г., Държавният съвет приема "Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество". В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден на "Заключаването на С. Стефанский договор".
Неупоменаването на император Александър Втори се обяснява с факта, че през 1881 г. той е убит и е наследен от неговия син Александър Александрович. Съгласно Указ 78 от 31 декември 1887 г. се одобрява списък на неприсъствените дни в България. В него денят 19 февруари се отбелязва като ден на "Освобождението на България".
През 1911 г. е приет нов Закон за празниците и неделната почивка, но и в него 19 февруари продължава да фигурира като ден на "Освобождението на България". Този закон остава до октомври 1951 г., когато официално е отменен от Кодекса на труда.
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. събитията от 19-ти и 20-ти век се преизчисляват, като към датата съответно се прибавят 12 дни за 19-ти в. и 13 дни - за 20-ти век. Денят 19 февруари 1878 г. стар стил, става 3 март по нов стил. За първи път по новия стил 3 март е честван през 1917 година.
Трети март се отбелязва като празник до 1949 г. През 1950 г. съгласно постановление на Министерския съвет за определяне на неприсъствените дни през календарната 1950 г. 3 март за първи път не е включен в списъка на неприсъствените дни.
Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно по решение на Юлския пленум (1987 г.) на ЦК на БКП и на Министерския съвет 3 март е възстановен като официален празник. С решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март с.г. датата е обявена за национален празник.
