Президентът Желев:  Сбъркахме в реформите
Президентът Желев: Сбъркахме в реформите / netinfo

Визитка:

Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в село Веселиново, Шуменско. Завършил е философия в Софийския университет. Доктор на философските науки, един от емблематичните дисиденти, написал през 1967 г. книгата „Фашизмът", забранена и издадена чак през 1988 г. През същата година е основен инициатор и съосновател на Клуба за гласност и преустройство. Година по-късно, заедно с други известни дисиденти, основава Съюза на демократичните сили и е избран за председател на КС на СДС. Депутат във ВНС. Желю Желев е първият демократично избран президент на 1 август 1990 г.
Д-р Желев гостува в Казанлък в разгара на предизборната кампания. Повод за визитата му, обаче не бе покана в подкрепа на някоя политическа кауза, а откровен разговор за важните неща в политиката и света с членове на местния Ротари клуб.
Непощадéн от времето, но безпощаден по отношение на случващото се днес у нас. Така започваме този кратък, лимитиран в 7 минути време и поуки отвъд редовете, разговор с първия български президент.

Господин президент, това ли е България, за която се борихте и заради която беше всичкото усилие дотук?


В никакъв случай не е това България и не така си представяхме нещата тогава, преди повече от 25 години. Голяма  е разликата от това, което мислехме, и това, което е сега.
Например: д-р Петър Дертлиев смяташе, че преходът ще бъде 2 години. Той беше нашата кандидатура за президент във ВНС. Каза каквото смяташе да прави и беше убеден, че преходът ще е около 2 години, толкова ще е трудното. Вярваше човекът. Но... Аз също съм бил наивник. Смятах, че трудното ще е 5-6 години. Но, оказа се, и аз съм вярвал в ерес.


Хората ли излязоха калпави и нечитави или не случихме на политици, че ето сега, след четвърт век, ние отново се връщаме в началото, ако съдим по случилото се на улицата тази зима? Кои се оказаха по-големи наивници: политиците или гражданите?

Мисля, че нито едните, нито другите.

Сбъркахме в подхода, в очакванията или просто много се надлъгвахме един друг, много крадохме?


Сбъркахме в реформите. Имаше реформи, които не се направиха както трябва или не трябваше изобщо да се правят. Да кажем - реституцията, макар че там сравнително гладко мина. Приватизацията.

Тя изобщо не мина гладко...

Хич. Оказа се, че голямата цел на много политици беше да си вземат това, което комунистите им бяха отнели и дотук общо взето приключва историята. Приватизацията не стана както трябва. Оказа се, че тя, вместо изобилие и просперитет на страната, роди мутрите. Роди хората, които окрадоха България.

Но роди и днешният политически елит в много голяма степен?

В колко голяма степен точно, не мога да кажа , но и не мога да си изкривя душата и да кажа, че те, политиците, нямат хабер.

Господин президент, дали не сбъркахме генерално, в това число и строителите на съвременната българска Конституция, като създадоха България като парламентарна, а не като президентска република? Времето, в което се налага изводът, че държавата ни функционира по-добре и работи по-добре при управление от кабинет, назначен от президента, а не излъчен от парламента? Или всичко това е само илюзия?

Вижте, по този въпрос съм твърде пристрастен. Аз съм за президентска република и за повече правомощия на президента в това отношение. Последният комунистически парламент изработи от Живковската конституция една конституция, която на практика бе за полупрезидентска република. И тя беше нагласена за Петър Младенов - техният човек за държавен глава. Но по ирония на съдбата - имаше студентски движения, протести, стачки, стана така, че той си подаде оставката. Аз бях избран за президент от ВНС. Когато встъпих в длъжност, на шестия ден от моето избиране за президент, издадох Указ, с който отмених крепостничеството в България. Отмених жителството. Защото не може една държаава, която има претеницята да е демократична, основните човешки права на практика в нея да са закрити. Да не можеш да отидеш да живееш там, където имаш по-добра работа или където ти самият би се чувствал по-добре. И това е само един от примерите - колко по-гъвкаво и по-бързо биха могли да се случват нещата, ако президентът има по-голяма власт и правомощия. Но не на книга, а в действителност.

Защо за българските президенти  трудно се връщат в партиите, от които са започнали своя път и някак са обречени на  бавна тиха забрава? Веднъж стигнал горе, просто  оставаш в миналото, като слезеш.. Защо?

Има нещо такова, наистина. Как да ви кажа, всичко си е човешка направа. Става дума иза наш манталитет, в един момент. Но има и друго- някак самотни си остават президентите у нас. Не може сама птичка нищо да направи, Сам човек, каквито и качествата и амбиции да има, не може нищо да направи. Политиката е работа за цял отбор.


В предизборна кампания сме за пореден парламент сега. Вие оптимист ли сте за държавата и парламентаризма у нас след 12-ти май?


Има периоди, които не могат да се прескочат, но аз съм оптимист за България... но...


- Но...?

Да спрем с боричканията и противопоставянето...

 

В нов фашизъм ли живеем сега, д-р Желев?

Не.

А как се нарича това, в което живеем сега?

Демокрация, но не дотам. Някои я наричат псевдо, други считат, че това не е демокрация, но демокрацията в крайна сметка трябва да носи благоденствие на хората. Но, за жалост, нашата българска демокрация донесе на хората голямо обедняване и голямо обезверяване.


- Защо се изгуби приемствеността в политиката, на всички нива, г-н Президент?И по тази причина мъчно се намират нови лица, нови  качествени хора?


- За приемствеността се изисква да си лишен от  егоизъм и да имаш очи, които да виждат напред. Повече от един мандат, от едно правителство. А у нас, в България това се оказа проблем.  Тук всичките ни политици и правителства си мислеха, че България и новата ера започват точно  от тях. А  това не е вярно. Не става по този начин. Никой не е по-голям от народа. Трябва да се надгражда над това, което вече е създадено. Негодното самó ще си отпадне, то никога не може да стане годен материал..А има и още нещо, което се забравя за съжаление и от политиците, и от народа: то е в разликата между политик и държавник. А е изключително важна тази разлика:  първият мисли само до  изборите, а държавникът - за поколения напред.