Липсва ни ансамбловото чувство като народ.
Това твърди едни от гласовете на ВГ "Траяна, Надя Тончева, на прага две важни за нея музикални събътия: предстоящото честване на 30 години от създаването на "Траяна" тази есен и започващият идната седмица в Казанлък джаз фестивал, на който тя е организатор и вдъхновител.
Визитка:
Животът й е музика. Пее, свири. От щастливите е: пораснала е с Елла Фитцджералд, Луис Армстронг и други, докато някои са сричали още буквите. Дължи това на виниловите плочи и баща си - Стефан Тончев, тогава икономически директор на „Хидравлика".
После, в епохата й на плитките, минала към Лили Иванова. Сега я пее перфектно и обожава песните й. И често, тези, които я слушат, се чудят къде тази малка и фина като порцелан жена, къта толкова дълбок и мощен глас. Обича много джаза. И Моцарт, и Бах. Завършила е средното музикално училище в Стара Загора, после Консерватория в Пловдив.
Тя си шие дрехите сама, на ръка и така е вече 20 години, макар да има невероятна машина. Това е моят релакс, откровеничи по женски. Иначе преподава джаз и поп пеене в Средното музикално училище в Стара Загора, има своя ученическа група там, както и такава в детския комплекс в Казанлък. В никаквото си свободно време свири.
Омъжена е за китарист, с име Димитър. От групата „Фоно Експрес". Има син, който пее отлично, но учи немски и испански. Тя самата е зодия Лъв. И й личи.
Код: Надя Тончева. Ключова дума: ВГ „Траяна". От последните месеци и още нещо: инициатор, вдъхновител и основен организационен двигател на джаз фестивала в Казанлък, който ще се проведе в рамките на тазгодишните, десети Празници в Долината на тракийските царе.
За джаза:
Джазът е единствения музикален стил, в който новаторството, експериментаторството и креативността, са от основно значение. От всички нови стилове, джазът е стилът, който най- бързо се развива и има най- много разновидности. Съвременната представа за джаза включва както суинга от началото на 20 век, така и много музикални течения след него : куул джаз, фюжън, латино джаз и други. Джазът е класика. В него има голяма свобода.
За ВГ „Траяна"
Съставът е визитната картичка на Стара Загора от средата на 80-те години на миналия век. Надя Тончева е един от членовете й. Самата група е минала през различни формации: била е група за политически песни, после вокалнао-инструментална група, и акапелна формация. В този си вид/ формация за акапелно пеене/ е основана от Кирил Тодоров през 1985 година. Тази есен ще се честват 30 години от създаването на групата.
В последния състав на ВГ „Траяна" са: Надя Тончева, Лиляна Дойчева, Марияна Влаева, Апостол Гурков и Трифон Лангазов.
Минават за елитарна група. Акапелното пеене е висок клас продукция, трудно се приема от хората, изисква много труд. В „Траяна" пеят некомерсиална, нетърговска музика. Първото издание на единствената им плоча свършва на пазара за седмица. Преиздават я още веднъж. Град Град Казанлък е избран през 1988 г.за домакин при поредното представяне на годишната продукция на „Балкантон", което става в хотел „Казанлък". Значимо място в това представяне заема и премиерата на плочата на „Траяна".
-Надя, как попадна в „Траяна"?
Бях на 20 години, когато ме откриха. Пеех в ресторант „Роза", като завърших училище, с местна група. Една вечер дойдоха при мен Апостол Гурков и Кирил Тодоров, ръководителят на „Траяна". Знаеха за мен. Те търсили тогава вокалистки, за да поставят новото начало на „Траяна" . Слушали ме цяла вечер, а като свърших, дойдоха и ме попитаха дали искам да отида да пея в „Траяна". Бях млада, казах си „ Защо пък не?". Отидох, видях за какво става въпрос и ми хареса. Останах в „Траяна". Тогава бях студентка в Музикалната академия, в Пловдив. Имало е моменти, когато съм спирала, и съм почвала пак. Но ми хареса това, че за първи път в България, се прави такова нещо. Въобще продукцията на Кирил Тодоров е много интересна. Той е един много талантлив човек. Разбира от трите стила музика: класическа, джаз и фолклор.В композициите си съчетава и трите елемента. С „Траяна" за първи път започнахме да правим подобен тип музика.
- Колко време съществува „Траяна"?
Малко. Около 5-6 години. Трудното време за нас започна с промените. Имахме и един нещастен случай, с два загубени живота, една катастрофа, която ни възпря. Не беше лесно да се преживее това.Може би щяхме да продължим иначе. Някак след катастрофата, като че ли нещата се скъсаха и всеки тръгна по собствен път. Аз заминах тогава за чужбина и близо 10 години работих навън. Така, че тези 5 години, от основаването й до 1990-91 година, бяха най- силните на „Траяна". Докато направим плочата, имаше година-две, в които само репетирахме. И след това започнаха концертите ни. И за 2-3 години имахме много интензивна концертна дейност. Пребродили сме цяла България, имали сме навсякъде концерти. И то на много високо ниво. Имахме концерт в НДК с всички естрадни изпълнители: „Да бъде ден, да има мир и песен". Страхотен концерт беше.
Освен това сме били 2 пъти на фестивала „Златният Орфей"- изнасяли сме там рецитали, по времето на Генко Генков. Той също беше уникален, невероятен човек. Такива личности като него са малко. Изключителен човек! Дори имаше желание да ни прати на фестивал за такива групи като нас, в Сан Диего. Но Генко почина.Някак нямахме късмет. И тогава вече се разбихме като група. Така свърши всичко. Неговата смърт ни подейства някак съвсем обезкуражаващо. Мисля, че ние очертахме една диря в музикалната култура на България. Не случайно ни има и в учебниците по музика на издателство „Булвест 2000", от 2000 година. Там присъстваме като творчество и като нов подход в музиката. Така че сме и част от музикалната история на България. И това е наистина много. Не си давахме сметка, докато правехме всичко това, какво всъщност правим. Явно времето трябва да мине, за да ти покаже какво всъщност си направил, какво си оставил. Но е хубаво да виждаш, че многото ти усилия не са били напразни и са си стрували .
- Имате вече и последователи. Разкажи ни повече за тях?
О, да. Дори вече работим с тези млади хора и заедно с тях стягаме 30 годишният юбилей на „Траяна". Надявам се да успеем за тази есен, планираме го за края на ноември, в Държавна опера Стара Загора. Честването на „Траяна" ще бъде съвместно с две момчета от група „Спектрум". Това е софийска група от ентусиасти, която пее нашите ( и не само ) песни. Песните на „Траяна". Освен тези две момчета, има и още две момичета. С всички тях и ние двете от „Траяна"- аз и Лиляна Дойчева, се надявам да направим концерта. В момента репетираме заедно. Подготвяме песните на „Траяна", основно песните от първата ни дългосвиреща плоча, която се казва: „Траяна глас концерт". Много се надявам да се справим добре и хората да останат доволни. Момчета са съвсем млади, но те ни откриха, те ни напомниха, че имаме юбилей тази година. И беше много вълнуващо. Намериха ни по Фейсбук, пожелаха да се запознаят с нас. И ни предложиха да работим съвместно. Намерили са цялото ни творчество, записите ни в телевизията, в радиото, записали ги на дискове и ги научили. Беше много мила, много вълнуваща среща. Ние с Лиляна не вярвахме, че е истина това, но се оказа .. истина. Момчетата са възхитени, с много голям респект към нас и всичко, което сме правили и вече цяла година репетираме заедно. Надяваме се за юбилейният ни концерт есента всичко да е наред. Заедно участвахме на старозагорския джаз фестивал тази година, с 3 изпълнения. Имаме вече опит заедно. В края на юни бяхме на участие в хоров празник, с концерт в Свищов. Приеха ни много добре.
- Какво остана в годините от „Траяна"? Освен теб и Лиляна Дойчева, къде са останалите?
Мъжете, като по-неиздръжливата част на планетата, се отказаха. Апостол Гурков е доста възрастен вече, не пожела повече да пее. Трифон, който пееше бас, също вече не иска да пее, макар че е много добър музикант. Започна собствен бизнес, пое по свой път. Кирил е Творец - една изключителна личност и му свалям шапка. Живее в Ягода, макар че е почетен гражданин на Стара Загора. Той създава музика за един британски хор - „Български Лондонски хор" се казва, който се дирижира от старозагорка- Десислава Стефанова. В този хор се състои от 40-50 човека, представители на различни националности, които пеят български народни песни. Невероятни са! В народни носии, с акомпанимент на български народни инструменти. Кирил прави музиката за тях, изпраща им я и те пеят обработките му . Много е хубаво това! „Траяна" беше една школа за мен . Школа по дисциплина, издръжливост и професионализъм. Това, което правехме е много трудно, не всеки може да се справи. И това, което най- вече ценя от „Траяна", е развиването на ансамбловото чувство. Същото, което основно ни липсва, на нас българите. Да работим, да живеем в ансамбъл и да се получава хармоничност. А това е важно, много е важно. Да си хем „тухла в стената", хем да се получава общата хармония. Говоря за музиката, но е така и в живота, и в обществото. Всеки един е важен.
- Ти си двигателят, инициаторът, иделогът на джаз фестивала в Казанлък, първият за последните близо 20 години. Три вечери, 4 концерта: Васил Петров, Ангел Заберски -син, Борислав Ясенов. Какво да очакваме?
Това е моя мечта от много отдавна. Но нали не бива да оставаме само на ниво мечти, затова се захванах. Всъщност, аз съм пораснала с джаза. Баща ми от всяка командировка в София, купуваше плоча с джаз. Бях много малка, но у нас, вкъщи звучеше джаз. Тогава продаваха такива плочи само в Полския културен институт. А относно фестивала: Всъщност, без подкрепата на госпожа Галина Стоянова, кмет на община Казанлък, фестивалът нямаше да се случи, защото за тази организация се изискват финансови средста. Общината подаде ръка в това отношение, но много помогнаха и спонсори. Щастлива съм, че в рамките на 3 дни, 28,29 и 30 август в Казанлък се събират големи имена на джаза у нас. В подборката на изпълнителите, които ще участват в Джаз фестивала съм се стремила да има стилово разнообразие от групи, които свирят мелодичен джаз, защото има и доста по-елитарен джаз. Васил Петров ще закрие фестивала със своята програма, посветена на 100 години от рождението на Франк Синатра. Преди него на 30 август е групата „Джипси джаз проуджект". Те ще представят музика на световноизвестния белгийски китарист Джанго Райнхард и Стефан Грапели, която също е много приятна и лека за слушане. Две китари, цигулка и контрабас- класическият състав на европейския циганси джаз.
.. Забъркала си невероятен джаз коктейл..
О, да. Всички концерти от фестивалните вечери са различни и стилово разнообразни. Откриваме фестивала на 28 август, петък ,с участието на„Ройъл дикси бенд" от Търново.Осемчленната формация изпълнява диксиленд и суинг стандарти. На 29 август, в събота, предлагаме коктейл от латино джаз песни.Това е нашият концерт „Латино джаз проуджект": Васил Пармаков- пиано,Веселин Веселинов-Еко-бас китара, Стоян Янкулов Стунджи-барабани, Борислав Ясенов- флейта, Живко Велев- китара и моето участие като вокалист.Тук искам да кажа, че моят опит за джаз фестивал в Казанлък, не е първият. Преди 20 -тина години Илиян Дончев организира съвместно с Борислав Ясенов първият джаз фестивал тук. И тогава Васил Петров също е пял, като млад певец. Оказва се, че Казанлък има традиции и публика за джаз. Надявам се да мине добре, хората да го възприемат и харесат. Смелите ми планове са този джаз фестивал да стане традицонен и част от Програмата на тракийските празници.
Ти работиш само с млади хора. Спокойни ли да сме от това, което идва след нас, като поколения? Пошли ли са, или ние сме консервативни и не виждаме доброто в новите генерации?
25 години чалга стигат! През времето на прехода станахме свидетели на едно чалгазиране на музикалната ни култура, и не само на нея. Това важи и за киното,литературата,журналистиката и други сфери на живота. Този плевел е прораснал навсякъде. Може би идва времето, в което хората искат да се обърнат към нещо по-интелигентно, по- истинско, по -професионално и аз съм оптимист,че се движим в такава посока. Джазът е една от тези територии, в които публиката е с надеждата, че там ще срещне това.
На пръв поглед изглежда,че в страната ни най- много се харесва чалга. Аз не мисля така.
Защо?
Защото тези,които харесват поп фолк, чалга или както и да го наречем, обичат да се събират на едно място заедно. Имат просто по-силно развито стадно чувство. Докато голяма част от хората,които обичат джаз са повече индивидуалисти, имат многостранни интереси и не винаги биха посетили концерт по най-различни причини. Аз примерно съм рок фен, но не съм ходила на нито един голям рок концерт. Просто не съм част от тази публика и начина,по който тя изразява емоциите си.
Не куфееш като тях?..
Да, точно. Но това не ме прави по-малко почитател на тази музика, нали? Куфея си, но тихо.Също така, не е вярно, че джазът не се харесва. Напротив. Става все по -предпочитана музика за слушане, точно по тази причина: там има свобода, повече креативност, повече артистизъм и професионализъм. Рененсансът към доброто, желанието да слушаме,да виждаме красивото около нас, ще настъпи един ден. Аз съм оптимист в това отношение. И виждам,че чалгата вече не е музиката на младото поколение. Рано или късно хубавото ще си пробие път. Джазът, според мен е опонент на тази агресивна музика, наречена чалга.
