Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни. Празникът, който се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината.
На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате..." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.
Най-характерен обичай за празника е запалването на празнични огньове, наричани Сирнишки. Огънят се пали от момчета и ергени, като се използва "мамуляк" /слама от царевица/ и "черешовина" /кори от черешово дърво/. Огънят се прескача от всички. Вечерта на Сирната неделя мъжете оповестяват заговяването за Великден, стреляйки с пушка.
Със Сирни Заговезни са свързани и кукерските игри, обикалянията на къщите от кукерски дружини, водени от камилата, младоженеца и булката (мъже, маскирани като такива). На Сирница се палят и прескачат огньове, въртят се огнени пръчки - оратници, правят се големи карнавални тържества. На Сирница за последно преди 7-седмичния и най-строг великденски пост се ядат млечни продукти и яйца.
Вечерта на Сирница се слага празнична обредна трапеза. Особено оживление създава обичаят хамкане - на края на конец, окачен за гредата на тавана, се връзва обелено яйце, въглен или парче от халвата. Залюляват конеца в кръг и всички около трапезата се мъчат да уловят окаченото с уста. Яйцето от хамкането прибират и по-късно използват като лекарство. А конецът винаги се пали веднага след хамкането, като се нарича последователно на всеки от присъстващите и според това, как гори, се гадае за здраве и живот.
