Руини на втора, неизвестна досега, тайна врата откриха археолози при проучването на поредните линейни метри от Западната крепостна стена на късноримския град “Ковачевско кале” до Попово. Укрепителната система на “Калето” разполага с достоверен план, направен от чешкия археолог на българска служба Карел Шкорпил още в края на 19-ти век. В него са показни част от градското гробище, трасето на няколко километровия подземен водопровод, спускащ се от подножието на най-високия в района хълм, посоките на крепостната стена и 17-те й кули, 2-те порти, както и останките на един каменен мост.
Преди около месец, при спасителни проучвания на площ от 80 кв. метра и на дълбочина около 2,30 м, археолозите разкриха зазидана тайна врата, извеждала жителите извън крепостта. Тя е била изградена заедно с цялата укрепителна система между 308 и 324 г. и е била повредена и зазидана след силно земетресение, датирано в управлението на имп. Теодосий I. За голяма тяхна изненада, южно от тази врата по време на разкопките, те попадат на втора, повтаряща първата по начин на градеж, датировка и размери, но по-лошо запазена. Двете тайни врати (потерни) отстоят на близо 4 метра една от друга – едно изключително рядко архитектурно решение на древните строители и военни тактици.
Скритият проход отново представлява масивна издължена П-образна сводова конструкция, изградена от обработени камъни и плоски тухли, издаваща се 2,20 м от крепостната стена по посока на града. Вътрешната широчина на преддверието на съоръжението е била около 3,50 метра. Тайната врата е извеждала навън жителите и защитниците направо през дебелата 3,20 м крепостна стена. Втората (южна) врата също е служела и за извършване на внезапни контраатаки, както и за допълнителна защита на близко стоящата порта. Тя се намира на 6,50 м, от кула 11, която на свой ред е част от сложното съоръжение, наричано днес Западната порта. От външната страна тунелът е бил подходящо маскиран, като е наподобявал формата и зидарията на стената.
След силното земетресение, разтресло града по време на управлението на Теодосий I (379-395), съоръжението не само не било зазидано като откритото по-рано, но дори е било снабдено с удобна каменно-тухлена настилка от направени специално за тази цел дебели правоъгълни, както и обикновени тухли.
Замисълът да се изградят две тайни врати една до друга е бил главно в това да може да се извършва при необходимост масирана по брой участници контраатака срещу нападателите и тяхната обсадна техника и след това защитниците да могат много бързо и лесно да се приберат обратно, преди да станали мишени на изненаданите нападатели.
Така нареченото “Ковачевско кале” до Попово заема площ малко над 40 дка и според проучвателите му, е изградено по време на съвместното управление на императорите Лициний I и Константин I Велики между 308 и 324 година след Христа. Градът е преживял поне едно силно земетресение и варварски набези (готски и хунски). По монетни данни животът в него е просъществувал до към 578 г., когато той за последно е нападнат от аварите. След тази последна инвазия оцелелите му жителите са били принудени да го напуснат и този път за винаги.
Проучванията, ръководени от проф. д-р Ив. Дончева от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и Владимир Стойков от Община Попово, продължават. От началото на април до сега са открити близо 200 най-различни находки и над 800 медни и бронзови монети, основно от 4-ти, 5-ти и по-рядко от 6-ти век. Очаква се до края на проучванията да се постигне и цялостното разкриване на Западната порта, започнало в далечната 1992 година.
