Водата от свещения кладенец в Голямата базилика в Плиска е бликнала на дълбочина от 6,5 метра. Това разказа ръководителят на екипа археолози, които проучват обекта в южната част на базиликата доц. Павел Георгиев. Работата на учените е напреднала до толкова, че днес вече дъното на кладенеца се покри с вода. Преди да се стигне до водоносния слой обаче се е наложило конструкцията на кладенеца да бъде укрепена. Тъй като работата в самия кладенец продължава водата към момента все още е доста мътна.
Целта е в близко бъдеще свещения кладенец да бъде възстановен като водоизточник, какъвто е бил най-вероятно в периода между 9 и 11 век.
„В началото кладенецът е бил обикновено водно съоръжение, което е снабдявало с вода част жителите на столицата Плиска. В по-късен период той се превръща в сакрален, преобразуван е, като е поставен купол, стеснява се, има и други елементи като символичния гроб и той се превръща в едно аязмо", разказва доц. Георгиев. По думите му, знак за сакралността на аязмото безспорно е и положения в основата му символичен гроб на първия български мъченик Боян Енравота.
Археолозите обясниха, че предстои още много работа по проучването на аязмото, преди да стане ясно до кога точно е съществувало то.
Относно многото истории за лековитата вода от кладенеца доц. Георгиев заяви, че реалността и легендите вървят ръка за ръка. „От гледна точка на науката е необходимо да бъде прецизирано това съотношение и да бъдем реалисти. По принцип съществува такава връзка между двете крайни тълкования, разбира се ние тепърва ще имаме тази възможност, на базата на находки - надявам се, да си кажем думата и като специалисти", каза още археологът.
