Хиляди служители на Национална служба „Пожарна безопасност и защита на населението” имат професионален празник на 14 септември. Тогава се отбелязва годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.
Въпреки ниските заплати и тежките смени, тези мъже и жени продължават да следят за спокойствието на хората и им помагат в едни от най-трудните моменти.
Инспектор Живко Донков е част от шуменската пожарна. Той е огнеборец повече от 20 години. Въпреки дългия стаж все още се вълнува, когато отива на сигнал.
dariknews.bg
Притеснението за мен е когато пътувам към случая, тъй като има много неизвестни – не се знае какво ще заваря на место. Докато вече – като видиш каква е ситуацията, преценяваш как да действаш. Тогава вече просто работиш. Няма такова притеснение, казва той.
Започва работа през 1997 година в Смядово. Помни и първия си пожар – сухи треви.
Обучението – то е на теория, няма как да стане, макар да има полигони. Практиката е друго, а и всеки пожар – един с друг не си приличат. Няма два еднакви, казва Живко.
dariknews.bg, Деян Герговски
През години е помагал при много произшествия. Бил е и сред екипите при инцидента в Хитрино преди близо 3 години.
В първия момент видях как гори всичко наоколо и цялото село е опостушено... Не искам да го гледам дори и на филм, спомня си огнеборецът.
Живко е категоричен, че най-важното в работата му е спасяването на хората.
ОДМВР Шумен
Някои благодарят, някои нищо не казват, някои ни изкарват виновни, тъй като когато са притеснени и са в критична ситуация и им се струва, че пътувам е с часове до произшествието, което никак не е така.
За стажа, който имам, си спомням за един случай, в който донесоха бонбони да почерпят – един апартамент бяхме спасили, връща се назад пожарникарят.
В работата му често се налага и да помага за спасяване на животни.
Деян Герговски
Хората, за да ни извикат - значи имат нужда от това животно или го обичат, или си изкарват прехраната с тях. Винаги са притеснени. Това си е спасяване на живот, нищо че е е животно. Спасявали сме дори и змии – хващаме ги и ги пускаме на безопасно място извън града, обясява огнеборецът.
Удовлетворението след свършената работа. Това за мен специално е най-важното. Просто се чувстваш, че си си изпълнил задълженията, смята Живко.
Въпреки някои несгоди на работата, той е сигурен, че преди 22 години е направил правилния избор за своята професия.
