На 11 септември 2012 година се навършват 135 години от решителния Трети щурм за Освобождението на Плевен. По този повод в неделя се състоя възстановка на събитията от онова време.
"Идеята е, възможно най - реално да се възпроизведат събитията, които са се разиграли тук", разказа Митко Свиленски от Дружество „Традиция".
Във възстановката участват около 180 човека от 21 клуба в страната. На десния фланг са разположени руските войски, по средата са румънските и на левия фланг са турските войски, които по - късно ще отидат да заемат редута, обясни Митко Свиленски.
Във възстановката участват и представители на местното население от онова време, което е оказвало медицинска помощ, снабдявало е войниците с вода, помагало е на ранените. Участват и деца, на някои от които, родителите са членове на Дружество „Традиция".
"Съединението на България нямаше да бъде възможно, ако не бяха онези имена в българската история, които бележат хода на Руско-турската освободителна война, онези победи, които очертаха картата на България. Какво е историята, ако го няма чувството и трепета в сърцата ни и паметта, която ние дължим на своите предци", каза Цецка Цачева, която беше специален гост, минути преди началото на възтановката по случай 135 години от Третия щурм за Плевен. „Аз съм убедена, че за всички присъстващи граждани, за младите хора на Плевен и за много то деца, които видях тук, това е истинското родолюбие, истинският урок по патриотизъм".
Руският Император Александър II и генерал Скобелев, стиснаха ръце преди налото на Третия щурм, посветен от руското командване на именния ден на императора. Топовните гърмежи и пушечната стрелба напомниха за Белия генерал и неговия героичен отряд, за руски и румънски войници хвърлили се в яростна битка за Плевен.
Плевен заема достойно място в хода на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 година. Продължилте пет месеца бойни действия за овладяването на града са едни от най-значителните в хода на сблъсъка на двете империи. Те са психологическият прелом, решил по-нататъшния ход и изход на войната.
Плевенските сражения достигат своя апогей на 11 и 12 септември 1877 година, по време на Третия, най-ожесточен и най-кръвопролитен щурм, известен с името „Третия щурм за Плевен". Боевете започват след проведена интензивна артилерийска подготовка на съюзническите руско-румънски войски, продължила четири дена при крайно неблагоприятни атмосферни условия - проливен дъжд, гъста мъгла и дълбока кал.
Бойните действия се водят на три участъка - Източен, Централен и Южен, при съотношение на силите - 84 хилядна съюзническа армия срещу 35 хилядна турска армия, заела отлични отбранителни позиции и снабдена с най-модерно въоръжение.
На изток, при село Гривица, след три самостоятелни атаки, румънските войски, подкрепяни от 2 руски полка овладяват един от най-силните опорни пунктове на противника. В боевете румънската армия дава 3 хиляди жертви, а укреплението, напоено с кръвта им, оттогава носи името „Кървавият" редут.
На централния участък, при село Радишево, частите на четвърти корпус атакуват най-силното турско укрепление в района, отлично приспособено към местността - Омар бей табия. Въпреки волята за победа, настъплението завършва с неуспех. Убити и ранени са 4 500 руски войници и офицери.
Най-успешни, но и най-кръвопролитни са сраженията на Южния участък при Зелените възвишения, където 13 хиляденен отряд, под командването на руския генерал Михаил Дмитриевич Скобелев, има задача да атакува южните турски укрепления - редутите "Исса ага" и "Кованлък". За да осигури успешен изход на боя, още сутринта на 11 септември генерал Скобелев превзема третия гребен на плевенските възвишения. В 15 часа, с развети знамена, музика и барабани започва атаката.
Артилерията три пъти променя позициите си, като непрекъснато подкрепя с огън настъплението на пехотата. Скобелевци настъпват под силен огън от фронта и фланговете. Турските редути са вече близо, но силите са недостатъчни. Драматизмът и напрежението достигат връхната си точка около 16:00 часа, когато всички резерви са изчерпани и ген.Скобелев сам повежда напред атакуващите колони.
След кратък ръкопашен бой, около 16:25 часа, е превзет редут „Кованлък", час по-късно е овладян и редут „Исса ага". Застрашено е сърцето на турската отбрана, пробита за първи път в цялата и дълбочина. До Плевен и победата остава само една крачка. Не получил подкрепа, след 30 часов неравен бой, ген. Скобелев отстъпва по заповед на командването. Жертвите са 6500 войници и офицери. В народната памет бившето бойно поле остава с името - „Мъртва долина".
И Третият щурм за превземането на Плевен завършва без успех - на трите бойни участъка са убити и ранени около 13 000 руски и 3 000 румънски воини.
През 1907 година, Комитетът „Цар Освободител Александър ІІ" поставя началото на традиция - на 11 септември да се отслужва панихида в памет на загиналите.
След десетилетия прекъсване, Община Плевен и Дирекция „Военно-исторически музеи" възстановиха традицията и за 13-ти пореден път тази година пред Костницата в Парк - музей "Скобелев" се отдава почит на загиналите за свободата на Плевен и България.
