През първата неделя след Великден християните почитат паметта на един от дванадесетте Христови ученици - апостол Тома. След възкресението на Божия син той се явил на учениците си, но Тома не бил сред тях. После апостолите му казали: "Видяхме Господа", но той не искал да им повярва, докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани /"Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам"/. Оттам идва и прозвището Неверни, с което е известен Тома.
8 дни по-късно апостолите отново се събрали, а заедно с тях бил и Тома. Господ отново им се явил и казал на Тома: "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъде невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва. Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали." Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попитал Неговите животворни ребра, а след това рекъл: "Господ мой и Бог мой!"
Така Тома със своето неверие още повече утвърдил сред християните вярата в Бога. Със своята постъпка той дал на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострадал заради нашето спасение и с което впоследствие се явил на Своите ученици. Апостол Тома е известен като един от най-жертвоготовните Христови ученици, който проповядвал в Индия.
Томина неделя е последният ден от седмицата след Великден, наречена Светла или Празна неделя, защото е "празна" откъм работа - в седемте дни не се работи.
