Представители на бизнеса и юридически лица, председатели на сдружения на собствениците, управители на етажна собственост и граждани се включиха в дискусия по темата, предава БНР.
Засега категорични становища не се оформят. Надделява обаче позицията на кмета инж. Огнян Атанасов такса смет да се плаща индивидуално - колкото отпадък изхвърляш, толкова ще платиш, или на принципа "замърсителят плаща".
На две-три места в града вече са монтирани пилотни платформи. Раздават се чипове и карти четци на няколко десетки от битовите абонати в съответния квартал, които ще се включат в експеримента безплатно и доброволно.
Най-добрият вариант е да се върви към индивидуално определено количество отпадък, смята Огнян Атанасов. "Това ни е амбицията за многофамилните жилищни сгради. Лошото е, че няма практика в България. Всичко е проба-грешка".
На съществуващите съдове за смет тип "Бобър" с вместимост 1,1 куб. метра, за да не се купуват нови и да излезе скъпо, се монтира надстройка с чипове, които ще отчитат количеството пускан отпадък. В края на годината софтуерът ще калкулира сумата, която домакинството или фирмата трябва да заплати според обема на отделения битов отпадък.
"В България има инсталирани нови контейнери по системата "замърсителят плаща". Никъде у нас обаче не се прилага кюстендилската практика - върху съществуващ контейнер да се монтира подобно отчитане", изтъква инж. Атанасов.
Не всички кюстендилци подкрепят експеримента и новата методика. Плащането трябва да е на човек, не на квадратура и на жилище, категоричен е бивш минен инженер и бивш общински съветник, който живее в апартамент в панелен блок в квартал "Герена". "Квадратурата на жилището не прави боклук. В България не може да стане това. Няма да заработи това с чиповете".
"С тези карти четци може да стане за градската част и някои заведения. По селата не знам как ще стане", коментира Пламен Илиев, кмет на близкото село Соволяно, в което има над 1000 жители. "На месец изкарваме горе-долу по 8 камиона боклуци".
