На 20 юли Българската православна църква почита паметта на Свети пророк Илия - един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в единия Бог.
Християнската църква го нарича още от древността "Пророк и предсказател на великите Божи дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие".
Старозаветният пророк Илия живял около 900 години преди Рождество Христово и бил от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, баща му получил видение - внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: "Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч". Това обяснява и името на Пророк Илия, което означава Сила Господня.
Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.
Денят на свети пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Няма църква в страната, в която да не се отслужва тържествена света литургия. Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името на пророк Илия, украсяват се с неговата икона, а християните търсят небесното му покровителство.
Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари.
Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник.
В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.
В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за свети пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.
Най-честити на празника са именниците и занаятчиите - кожухари, самарджии, фурнаджии, защото свети пророк Илия е техен патрон-покровител.
Илинден е и професионалният празник на пивоварите.
На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей - символ на сушата.
Счита се, че ако на Илинден гърми, орехите и лешниците ще бъдат кухи и изгнили. Народната традиция повелява на този ден да не се работи, за да не се разсърди Свети Илия.
Според народното поверие днес морето взима най-много жертви като курбан за Св. Илия.
Този празник в България носи и друг знак, не по-малко огнен - Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Това е една от най-пламенните и трагични истории в историята на страната ни по време на турското робство, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война. По стар стил този ден е бил на 2 август, когато се е отбелязвал Илинден. Но независимо, че не е точната историческа дата, денят на свети Илия е повод да сведем глава пред героизма и самопожертвователността на въстаниците, които, уви, споменаваме веднъж в годината.
