От експедиция в Алпите се завърнаха катерачите от димитровградския клуб „Хеброс-99". Тихомир Вълков - оператор в цеха за амоняк на „Неохим"АД, Антон Димитров, Борис Иванов и Милко Петров, които изкачиха най-високия връх в Алпите - Монблан (4808м), направиха опит за изкачване на Матерхорн и няколко успешни изкачвания по скални маршрути в района на Шамони и Фриюлианските Доломити.
За първенеца на Алпите се изкачват покрай хижа Тетрус, Кулоара на смъртта с опасни каменопади, 800 метра денивилация по почти отвесната стена под хижа Гуте на 3800 м. Четиримата успяват при благоприятно време да стъпят на покрива в 13 ч. на 18 август, където развяват и знамето на „Неохим".
След два дни активно катерене потеглят към Червиня, Италия - изходен пункт за вр.Матерхорн от италианска страна. Прогнозата за времето не е благоприятна, но все пак трима се качват по отвесните ръбове до около 3400 м, приблизително на 300 метра под заслона Карел, за да проучат маршрута, необходимото темпо и да се подготовят за следваща експедиция. Гладът за нови изкачвания ги отвежда до Фриюлианските Доломити. Живописният пейзаж над село Камолаис е рай за катерачите. Черешката на тортата в оградения от скални игли и гребени казан над долината е стърчащата 290-метрова скална игла Кампаниле ди вал монтаня. След няколкочасово драпане по стръмен сипей, групата остава за нощувка на малко като кабинка заслонче над иглата - това е и първото им спане на легло за всички дни. На другия ден Милко, Антон и Тихомир изкачват за 4 часа един от маршрутите с максимална трудност на някой от пасажите 5+. И тук, по неписана алпийска традиция за такива непристъпни канари, намират икона, камбана и тетрадка за записвания на изкачванията.
Последвалите при слизането към долината проливен дъжд и ураганна буря ги принуждават да прекратят следващи обиколки и да поемат по обратния път към България.
