Наричат я още Суха Коледа, Кадена вечер, Божич. На този ден свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.
Според народното вярване божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога.
На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Седем, девет или дванадесет постни ястия трябва да се поставят на нея - варен фасул, пълнени с ориз чушки или сарми, варено жито, тиквеник, ошаф, чесън, мед, орехи, жито, плодове, обреден хляб, баница, зелник.
Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата.
Според народното схващане с каденето се прогонват злите и нечисти сили.
Бъдникът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го вкъщи и го палели в огъня. Според народното суеверие бъдникът поддържа през цялата година огъня в огнището.
През нощта софрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае. Гадае се за времето през всеки месец от новата година, за очакваната реколта от различните култури, за здравето на всеки член от семейството, за предстоящия брак на момите.
Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите родственици, които също се считат за част от семейството.
