Днес в Националния етнографски музей при БАН ще бъде открита изложба, в която участва и РИМ-Хасково с 50 свои експоната. За първи път в експозицията „Вотиви“ могат да се видят малките оброчни фигурки, дарявани на божествата.
Терминът вотив се извежда от латинската дума ex-voto и на български най-общо означава вричане, оброк. Думата оброк се използва както за акта на самото обричане или обещание, така и за обречения предмет. Почти всичко, без оглед на размер, тегло, форма, а понякога и функции, може да се превърне в оброк, ако е посветено на божество. Този начин на поднасяне на дар на боговете, съчетан с молба, води началото си още от неолита, обясняват от хасковския музей.
Вотивите от фонда на РИМ-Хасково са произведения на примитивното златарско изкуство и част от дребната металопластика. Предназначението им е свързано с лечебната практика по нашите земи. Символично и схематично те изобразяват болния орган или конкретния проблем на молещия за помощ. Затова представляват изображения на ръце, крака, очи, уши, бъбреци, бебета и деца, фигури на жени и мъже. Употребявали са се до 30-те години на 20 век. Колекцията на РИМ-Хасково е събирана през 60-те и 70-те години на 20 век. Част от вотивите са открити при археологически разкопки, други са предоставени от църкви и параклиси, трети - от дарители.
Почти всички вотиви са изработени от сребърна или медна пластинка, изрязана във формата на човешко тяло или част от него. Някои от тях имат халкичка за носене на синджир, под дрехите – “на голо”, за да се засили предпазно-лечебната им функция.
Лечебни качества вотивите придобиват след като бъдат осветени в църква. Нужно е търсещият помощ с дълбока вяра да отправи молбата си към определен светец или светица, поставяйки вотива на съответната икона. По принцип действието на вотивите се свързва с имитативната магия, но тези, които се носят непосредствено до тялото, действат чрез магията на допира. Качествата си за предпазване от болести и зло придобиват след като свещеник им “пее” специална молитва. Такива вотиви-амулети са носени от болни деца; жени, които абортират; мъже, които отиват на война.
Куратор на изложбата е д-р Иглика Мишкова, а самите експонати могат да бъдат видени в Огледалната зала на Националния етнографски музей до 1 февруари 2017 г.
