Кога и как е започвал първият учебен ден?
Исторически данни за началото и края на учебната година по българските земи, след Освобождението и в съвременна България се съдържат в правилници, наредби и други нормативни и законодателни документи, съхранявани в Националния музей на образованието – Габрово.
През Възраждането
В килийните училища, възникнали в края XVIII и началото на XIX век, учебната година не е свързана с конкретна дата. Нейната продължителност, начало и край зависят най-вече от учителите (свещеници, занаятчии).
На отделни места учителите преподават само през зимния период, на други – обучението продължава през цялата година. Училището се затваря само на църковни празници.
Във взаимните училища рамките на учебната година се определят от „спазаряването на даскала” – обикновено за шест месеца, от Димитровден до Гергьовден.
От средата на XIX век със завръщането на руските възпитаници и стипендианти започва изработването на школски закони, които установяват и една по-определена като време учебна година. Тя започва в края на месец август или началото на септември и завършва през юни.
На Петровден - в края на учебната година, се провежда Публичен изпит, на който присъстват училищното настоятелство, родителите на учениците и голяма част от населението.
За децата, ангажирани със земеделска работа, обучението започва 2-3 месеца по-късно и този въпрос постепенно се урежда нормативно. Проблемът се поставя на учителски и епархийски събори през 70-те години на XIX век. На събора в Шумен през 1873 година се изработва „Устав на селските училища”, според който учебната година за тези деца е девет месеца.
След Освобождението
След Освобождението традицията не се прекъсва. Законодателните актове постепенно изграждат, формират и регламентират училищна организация, която в общи линии съществува и днес.
През 1879 г. циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, завеждащ отдела за народно просвещение и духовни дела в рамките на Временното руско управление на България, определя 1 септември за начало на учебната година. Този регламент се запазва до 1885 г.
В българските земи извън пределите на Княжеството занятията започват първия понеделник преди 15 август и завършват на Петровден.
Въпросът със селските училища остава актуален и след Освобождението. Учебната година за тях започва в периода между 1 септември и 1 октомври и приключва в началото на май.
Според съхранен във фонда на НМО документ окръжните инспектори настоявали пред учителите учебните занятия да започват по-рано есента и да завършват по-късно пролетта. Но по места, където искали да задържат учениците след Гергьовден, не се стигнало до желания резултат. Децата напускали училище заради земеделска работа и не успявали да положат изпит.
Реформи след 20-те години на XX век
По времето на министър Стоян Омарчевски (1920-1923) са извършени редица реформи в образованието, включително и в организацията на учебния процес. Учебната година за градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. За селските училища тя завършва месец по-рано – на 15 юни.
Датата 15 септември се запазва до 1949 година
По-динамична е промяната за края на учебната година в периода 1937-1942, когато често се сменят и министрите на народното просвещение. Разделението на градски и селски училища остава. Например през 1938 г. учебните занятия завършват на:
- 28 май за селските първоначални училища
- 4 юни за селските начални, прогимназии и основни
- 11 юни за градските начални, прогимназии и основни
- 22 юни за градските гимназии и средни училища.
По време на Втората световна война краят на учебната година се запазва. Само в градовете той е 3 седмици по-рано.
От 1952 година под влияние на образователната система в СССР се извършва промяна в рамките на учебната година (1 септември до 30 май). Моделът се оказва неприложим за българската образователна традиция и от 1957 година до днес началото на учебната година е 15 септември.
