"Оскърбление би било на българин да му се говори за значението на Шипка. Така през заветната 1883 г. започва възванието си за издигане на паметник на заветния връх Българското опълченско дружество. Епопеята на Шипка е непреходен символ на национална гордост и достойнство" се тези думи президентът Росен Плевнелиев започна словото си на историческия връх. Държавният глава е патрон на националното честване на 137 години от Шипченската епопея, които съвпадат с 80 години от издигане на паметника на Свободата.
В речта си Росен Плевнелиев подчерта, че миналото, настоящето и бъдещето се събират на Шипка :
"Стотиците хиляди българи, идващи година след година от четирите края на родината с деца и внуци, окичени с националния трибагреник, са ярко доказателство, че и днес заветите на опълченците са живи. Че и за нас оскърбление би било да обяснява и пояснява какво е значението на този много най-висок връх в многовековната битка на българския народ за свобода и държавност.
Днес за 137 път честваме героите на Шипченската епопея. Тук на този свят връх в нашата история се кръстиха с огън и меч, по думите на един виден български генерал, заветите на миналото, традициите на настоящето о идеалите на бъдещето на целокупния български народ. Без специална военна подготовка, лошо въоръжени, но с пламенна любов към родината няколко хиляди опълченци доказаха на целия свят, че след 500 години чужда власт народът ни е заслужил своята национална свобода.
И ако цитирам талантливият журналист, хроникьор и дипломат, без опълчението русите щяха да бъдат само наши благодетели. С опълчението ние станахме техни сподвижници. Изказвам своята дълбока благодарност и признание към подвига на руските, румънските, финландските и още на 9 държави воини, загинали в Руско-турската освободителна за българите война през 1877 - 1878 г. Ние, наследниците на българските опълченци, тачим героите на Шипка, защото те проляха кръвта си за един идеал, който следваме. И който днес още не сме постигнали - да изградим чистата и свята република на Левски и да заемем своето достойно място в демократичното семейство на европейските народи. Скъпи сънародници, тази година празнуваме 80 години от издигането на този грандиозен паметник.
Починът за въздигането на величествения монумент принадлежи на опълченците, опитали се да съхранят спомена за своите загинали другари. Благородното им начинание е подкрепено от целия народ. Десетки хиляди са дарителите, които 15 години лев по лев събират нужната сума. Своята лепта дават ученици, земеделци, общини, запасното войнство, организират се концерти, организират се мачове, продават се картички и значки. Световната икономическа криза проточва градежа. Днес едва ли можем да си представим огромните усилия, които са били нужни, з ада бъдат пренесени по тесните коларски пътеки до връх Св. Никола, останали почти непроменени от времето на генерал Столетов, тоновете строителни материали. Но отново силата на духа побеждава всички трудности.
На 26 август 1934 г. на Шипка ръст величествен изправя паметника на Свободата, охраняван от огромния бронзов лъв, символ на българската държавност. Видим, както от южните тракийски полета, така и от северните склонове на Балкана, паметникът символизира единството на българския народ, разпръснат по различните краища на Балканския полуостров. Така се сбъдват думите на Петко Славейков пред Учредителното събрание. Този паметник, казва той, ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за Съединението ни.
Вярвам, че така както с общи усилия, с упорство и всеотдайна работа българите успяха да издигнат този величествен монумент, така и днес единни и уверени в националната кауза и успех, трябва да градим модерна и демократична България. Така се е стекла нашата история през последните 13 столетия, че не знаем къде почиват телата на много от нашите герои - царе, революционери, будители.
Сред редицата от безкръстни гробове, осеяли миналото ни, Шипченският паметник извисява снага, сякаш, за да замести незнайните лобни места на Аспарух и Симеон, на Ботев и Левски. Тук са положени костите на храбрите опълченци, които със саможертвата си превърнаха един планински проход в символ на неугастващия български порив към свобода, национална независимост и собствена държавност. Шипка е не просто свято място пред тяхната памет.
Извисяващият се над нас връх и величествения паметник ни напомнят, че сме длъжни неуморно да следваме завета им. Че единствено обединени около ясната национална кауза и цел за човешко, демократично и европейско развитие на българската държава и нация можем да градим достойно бъдеще за идните поколения.
Вечна слава на героите. Поклон пред паметта им. Да живее България".
