Изборите за Европейски парламент, ролята на българските евродепутати и какъв Европейски съюз е полезен за страната ни, това са тема на интервюто с Ивелина Йосифова, която е част от листата на "България без цензура".
- Вземали ли са европейските институции решения в полза на корпоративни интереси, под лобистко влияние?
- Като част от стремежа към по-голяма прозрачност на процеса на вземане на решения в ЕС, през 2008 г. Европейската комисия създаде регистър, който трябва да включи всички представители на интереси - събирателно понятие за всички, които се опитват да повлияят върху изготвянето на политиките. Първият годишен преглед на доброволната схема сочи, че броят на регистрираните организации и частни лица е вече над 3000 и продължава да расте. Обнадеждаващ е фактът, че по-голяма част от регистрираните са организации, а не частни лица. Според доклада някои от привържениците на усилията за регулиране на лобистите желаят регистрацията да бъде задължителна. През 90-те години много регулаторни функции постепенно бяха прехвърлени от отделните държави от ЕС към европейските институции. Това доведе до прилив на лобисти към институциите. До 2010 г. се предполага, че над 3500 „групи на интереси“ са отворили свои офиси в Брюксел. Не всички обаче са доволни от регистъра. Много правни кантори и мозъчни тръстове го бойкотираха. Юристите се страхуват, че регистърът нарушава техните правила за поверителност на клиентите, а мозъчните тръстове смятат, че тяхната работа не може да бъде определена като лобиране. В този смисъл няма друг отговор, освен положителен, на поставения от вас въпрос. Проблемът е както в прозрачността, така и в морала на вземаните решения. Защото те могат и да не нарушават общностното законодателство, но дали са в полза на гражданите или обслужват интереси на една група за сметка на друга. Видно през времето на финасовата криза след 2008 г. Банковия сектор успя да наложи своите искания далеч по-лесно, отколкото организациите за защита на потребителите.
- Каква промяна е необходима по отношение на дейността на българските евродепутати, така че те да станат действителна връзка между европейските институции и населението на България.
- Дейността на евродепутатите винаги е регламентирана от Правилника за дейността на Европейския парламент. Депутатите, избирани от България, не бива да се възприемат като лобисти на националната политика. Те са представители на различни политически семейства, в рамките на които се формират политики, които се разглеждат и гласуват в пленарна зала. В рамките на тези политики може координирано да се защитава българския национален интерес. Налагането на решения в политическите семейства е най-прекия път за защита и на националните интереси. Що се отнася до взаимодействието на всички български депутати, нека само да ви поставя в следната хипотеза: Гласуването на по-висок дял от европейските финансови механизми за социална политика. Естествено българските леви ще го подкрепят, а десницата ще го отхвърли, в контекста на принципа й да подпомага бизнеса. Как да се получи национално взаимодействие? Ако депутатите бъдат представители на България, а не на политическите семейства, тогава можем да говорим за български „отбор“. Но това директно означава по-малко Европа и повече регионализация. В крайна сметка в Европейския парламент същността е максимално широко политическо представителство на европейските граждани, а не национални представителства на държавите.
- Имате ли впечатление, че институциите в България не функционират в полза на населението? Може ли един евродепутат да бъде свързващо звено между тях и европейските институции? Как евентуалните евродепутати на ББЦ биха осъществявали една такава мисия?
- От няколко години няма работещи български институции. Всичко е лично. А институциите са инфраструктурата на демократичната държава. В момента, в който личностите стават по-важни от институциите, настъпва „варваризация“ на обществото. Ние сме в такава ситуация. В общия случай, ако един гражданин има да решава институционална задача, той не търси коя е отговорната институция, а започва да търси кого познава в отделните държавни или общински структури. Фаворизираха се определен кръг богопомазани евроексперти и идеята за Европеизация на обществото остана на книга и в стъклена клета – всичко го виждат, малцина го ползват. Евродепутатите могат да бъдат инструмент за натиск към институциите да заработят в полза на гражданите, но пак опираме до механизма за личността, а не функционалната пригодимост на институата на евродепутата да изпълни подобна задача. Евродепутатите на ББЦ ще реализират този механизъм чрез насърчаване участието на гражданите в петиции и референдуми. Това е начинът да бъдат накарани институциите безусловно да изпълнят волята на гражданите.
- В изграждането на какъв ЕС бихте желали да участвате и в кои групи на ЕП смятате, че може да намерите подкрепа за идеите си?
- Силен ЕС, позициониращ отделния гражданин в центъра на своите политически действия. Като препратка към първия ви въпрос: ако всяка група може да плати на лобисти, които да прокарат техния интерес, къде слагаме гражданина в целия му политически екзистенциализъм? Непочтено е. Консервативните движения, за които най-важни са семейните ценности и отделния гражданин, са най-близко до моите убеждения. Ако внимателно прочетете програмата и посланията на ББЦ ще откриете, че на първо място e отделния гражданин във всичките му качества – майката, предприемача, детето, пенсионера, работника и т.н. Успешните общества са изградени от успешни единици – гражданите, семействата, гражданиските формирования. Що се отнася до възможната подкрепа за идеите на ББЦ, то ние започваме едно дълго политическо бягане. В този смисъл ще представяме идеите и програмата си и по-скоро с упорство и постоянство ще се опитваме да ги налагаме. Постигнем ли съгласие, успехът вече ще е налице.
