Грамота на опълченеца Димитър Шиваров е културна ценност на Регионален исторически музей – Габрово за март
РИМ Габрово
/
Грамота на опълченеца Димитър Шиваров е културна ценност на музея за март
Даваме ли си сметка, че борците за българска свобода не са получили признанието си веднага? Казваме „опълченци” и сякаш с това обобщаваме всичко – готовността да се пожертваш, подвига, липсата на каквато и да било увереност, че ще доживееш свободата, в която така вярваш. А ако това се случи, да приемеш предизвикателствата на действителността – доста по-различна от тази, за която си приел жертвата.
Обществената признателност към борците за свободата на България идва десетилетия по-късно. Опълченците получават символите за обществено признание около половин век след извършването на подвизите си. И вероятно това е естествения процес.
С името на Димитър Шиваров някои от днешните габровци свързват известен в родния си град мост. Той е опълченец, получил грамота от държавния глава на България – Цар Борис ІІІ.
„Културна ценност на месец март на Регионален исторически музей – Габрово е Грамота № 76 480 на опълченеца Димитър Шиваров от 15 май 1929 г., която „заповядваме да му се даде“ в София. Той я получава от „Борисъ III с божия милост и народна воля Царь на българите“. Удостоверява неговото награждаване с войнишки кръст II-ра степен „за показаната храброст и отличие в Освободителната война през 1877/ 1878 г.“. Документът е подпечатан и подписан от канцлера на ордените и секретаря. Поставена е в дървена рамка, липсва декоративен кант.”
Това разказва Ирена Узунова, историк от музея.
Грамота на опълченеца Димитър Шиваров е културна ценност на музея за март
Грамотата е дарена на Исторически музей – Габрово през 1991 година от фамилия Шиварови. Ирена Узунова разказва, че Димитър Георгиев Шиваров е родeн в Трявна на 6 май 1856 г., но жизненият му път е свързан с Габрово. Учи в Габровската мъжка гимназия.
„Зачислен е в Десета дружина, Трета рота на Българското опълчение на 8 август 1877 г. Участва в боевете при с. Зелено дърво и Шейновския укрепителен лагер в състава на Дясната колона на ген. Михаил Д. Скобелев през същата година, преминава Балкана при много трудни зимни условия през Химитлийската пътека. Уволнен е на 4 април 1878 г. и за отлична служба е произведен в звание ефрейтор. След Освобождението се преселва в Габрово и продължава да се занимава с търговия.”
През 1907 г. е изготвен „Проект за постройка на здание за пивница на г-н Димитър Г. Шиваров“, създаден на 2 април и утвърден на 13 април с. г. Построената кръчма, наричана Шивара, се намира в близост до моста „Шипка“ и затова габровци след 1878 г. го именували с днешното му название Шиваров мост. Неговата къща със салон е с универсално предназначение: „сцена за представления, салон за прожекция на филми, за курсове по модерни танци, събрания, лекции, сказки, място за вечеринки, банкети и сватби“.
Ирена Узунова допълва, че тълкуванията на изследователите за фамилното име Шиваров са различни.
„Счита се, че е възможно да произлиза от растението шавар, което расте покрай дунавските блата. В „Речника на редките, остарели и диалектни думи в литературния език от XIX и XX век“ (1974 г.) и произведението „Преживяното“ от писателят Т. Г. Влайков, лексемата „шиварка“ е пояснена като шивачка, докато в „Рибния буквар“ (1864 г.) словосъчетанието „шиварски син“, което пояснение е на турски език, в превод означава „терзийски син“, т. е. шивашки син. Фамилното име на опълченеца Димитър Шиваров, от което е произлязло името Шиваров мост, идва от диалектната дума „шивар“, както през XIX и началото на XX век в някои български говори наричали занаятчиите шивачи. В българския книжовен език през XX век се използва думата „шивач“, а старата форма „шивар“ не се употребява. Предполага се, че неговият дядо или прадядо е бил шивач в Трявна и те получават фамилното име Шиварови.”
След честването на 45-годишнината от Шипченската епопея, габровският Градски общински съвет на 21 септември 1922 г. обявява за почетни граждани на Габрово опълченците от Първа, Втора, Трета, Четвърта, Пета, Шеста, Девета и Десета дружина и от Конната сотня. Провъзгласяването им става след получаването на поименните списъци от Централното Поборническо – опълченско дружество в София. Габровското градско общинско управление (7 февруари 1923 г.) потвърждава решението си.
Две години по-късно са изпратени художествено изработени дипломи, подписани от кмета Илия Кожухаров, от двамата му помощници, от секретаря на съвета и от шестимата съветници. На 14 август 1925 г. за почетен гражданин на Габрово е провъзгласен и опълченеца Димитър Г. Шиваров. Неговият жизнен път завършва на 14 април 1942 г.
