Дни на сватбената обредност се провеждат в ЕМО „Етър” от 21 до 24 септември. И днес много българи спазват някои традиции от миналото, характерни за сватбата - този толкова важен в живота на човека ритуал. В изложбените помещения над Дърворезбарската работилница в музея вече започна подреждането на експозицията „Родопска сватба” на Регионалния исторически музей в Пазарджик.
Дни на сватбената обредност
Представени са облекла и вещи, ползвани от населението в миналото. Посетителите в ЕМО „Етър” могат да се запознаят с обичаите както на християнското, така и на мюсюлманското население в Родопа планина.
Дни на сватбената обредност
Вася Гиргинова, главен уредник в отдел „Етнография” на РИМ-Пазарджик и колегата й Венцислав Ангелов, също етнограф, вече подреждат изложбата „Родопска сватба” и очакват посетителите в ЕМО „Етър” да проявят голям интерес към представените експонати.
DarikNews.bg
От 21 до 24 септември, от 11:00 до 16:00 часа, в ЕМО „Етър” може да видите обичаите: „Калесване”, „Приготвяне на сватбено жито”, „Приготвяне на обредни хлябове”, изработване на сватбени гердани и украса на сватбарско знаме.
Дни на сватбената обредност
Само на 22 септември, от 11:00 и от 14:00 часа, групата за автентичен фолклор към Народно читалище „Св. Св. Кирил и Методий – 1912“ от панагюрското село Оборище ще направи възстановка на „Меченска сватба”.
Сватбата се състои в неделя. Рано сутринта из селото тръгват „калесари“ да калесват (канят). Първо минават през невястата да й занесат „кордел“ - дълга бяла лента от коприна или друг плат, който се поставя на дълго под булото на невястата за украса. След като деверите се върнат, сватбарите са вече готови и тръгват към кума и кумата. Заедно с тях отиват да вземат булката и под съпровода на песента „Ела се вие, превива“ отиват в момковите двори, където ги посреща свекървата с дарове. Младоженката носи синя плисирана пола, а младоженецът е облечен в син сватбарски костюм. Въвеждат ги в новия им дом и започва даряването на кумовете, на младоженците, на сватовете и на всички гости.
Само на 23 септември, от 11:00 и от 14:00 часа, ще бъде пресъздаден друг обичай, свързан със сватбената обредност – „Засевки”. Възстановката е на Ансамбъл за автентичен фолклор „Капанци” при НЧ „Искра 1893”, с. Паламарца, общ. Попово.
Дни на сватбената обредност
В събота преди сватбата, около 15:00-16:00 ч. в дома на булката се събират дружките й, накичват се с китки босилек, измиват си ръцете под комина с вино. През три сита сеят брашно като внимават да не ги допират и удрят едно в друго – за да има сговор в семейството, да няма караници между младите. Пеят се песни, нарича се.
От замесеното тесто се омесват питка и кравайче, които се опичат едно върху друго, след което се намазват с маджун. Това е „меденикът“. През цялото време свирят двама музиканти – задължително на гъдулка.
По-възрастна жена, буля на булката, приготвя меденика на синия с китка отгоре, а в средата му забучва свещта, горяла при месенето, както и риза за зетя в торба. Докато се правят засевките, момите играят хоро, там са и ергени, близки на булката. Булята влиза в хорото, вдигнала високо меденика, ергените я наобикалят и се опитват да го вземат. Тя го разчупва над главата на най-хубавата мома и раздава на играчите по залък, след което оставя парче за зетя.
Заедно с още една по-възрастна жена, момите отиват с единия свирач в къщата на зетя, където той ги посреща на прага. Откупва си с дребни монети парчето меденик, но се пазарят за ризата, тъй като тя е изработена от булката и с нея младоженецът ще бъде на сватбата.
Вечерта в къщата на булката отиват двама души от страна на зетя, за да занесат пита, кокошка и шише с вино – това са „калесниците“, които предизвестяват страната на момата, че на следващия ден ще дойдат за булка. Посрещат ги родителите й. Майката трябва да постели бяла тъкана кърпа за донесеното.
Само на 24 септември, от 11:00 и от 14:00 часа, ще бъде пресъздаден обичая „Извеждане на булка”.
В неделя зетят, заложникът и заложницата, по-младите роднини и музикантите отиват за кръстник. Зетят носи шише с ракия и черно грозде за мезе. Заедно с кръстника и подкръстниците (брат или сестра на кръстника и семейството им) се черпят от ракията на зетя и кръстника. Сватбата се повежда от кръстника, който определя откъде да минат, кога да тръгнат или спрат. До него вървят играчите – между 4 и 8 човека, с кърпи в ръце дадени от свекървата. След тях са свирачите. Сватбарите тръгват за булката.
Стигнат ли до портата казват „парола“ – дават пари и тогава влизат в двора. Заложникът извежда булката на сундурмата, където тя разхвърля просо на три страни, обръща се на изток, прекръства се три пъти и ръси с босилкова китка. Кръстницата я прибулва на три пъти и я дарява с букет от градински цветя в средата със свещ. След това булката се прощава с най-близките си и сватбарите я извеждат от дома и.
