Доц.Петрунова разказа за съкровището от нос Калиакра в Каварна
/
Дарик Добрич
Намерените монети и бижута ще бъдат изследвани поне година
Съкровището от нос Калиакра ще бъде експонирано най-рано след година. „Находката ще бъде обработвана дълго, за да бъде извлечена от нея цялата интересна научна информация, каза в Каварна доц. Бони Петрунова – ръководителка на екипа археолози, открили на 17 август гърнето със скъпоценности. Най-вероятно те ще бъдат изложени догодина за първи път в Историческия музей в Каварна. Дотогава обаче музеят трябва да подобри сигурността на експозицията си и да осигури по-добри витрини, посочи директорът Пенко Георгиев.
БГНЕС
Съкровището бе намерено под подовите плочи до една от стените на т.н. Татарска къща в източната част на носа. То съдържа 957 предмета - 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, единият от които златен, и четири мъниста от скъпоценни камъни и злато. Най-ценни от монетите са венецианските златни дукати, каквито рядко се откриват по нашите земи.
БГНЕС
Изключително ценни са намерените обици – те са най-висок клас ювелирни изделия, каквито са разкопавани само в района на В.Търново. Това означава, че Добруджанското деспотство със столица Калиакра е било не по-малко богато от Търновското и Видинското, подчерта доц. Петрунова.
Татарската къща е от края на 14 век и е издигната върху християнски гробове. В дълбочина археолозите са открили останки от сгради от 5 и 6 век. Предполага се, че предметите в гърнето са военна плячка. Интересна е хипотезата как се е появила на това място къщата и плячката.
БГНЕС
През 1393 година татарите претърпяват поражение от монголите, преминават Дунава и започват да плячкосват Северна Добруджа. Вероятно татарски вожд си е построил къщичка на носа. През 1399 година татарите са прогонени от Добруджа и разселени по други земи. Бягайки, нашият татарин може би е скрил гърнето с имането си, вярвайки, че един ден ще се върне и ще си го вземе, допуска доц. Петрунова.
Подчертавайки ценността за науката на намереното тя заяви: „Все едно получихме SMS от 14 век”.
Пенко Георгиев сподели, че след 17 август се е повишила посещаемостта на историческия нос, както и в музея в Каварна. Гостите искали да разберат кога ще могат да видят монетите и бижутата от гърнето.
Попитана какво се прави за по-добрия достъп на туристите до носа, Кметът на Каварна Нина Ставрева заяви, че се водят разговори и се търсят възможности по европейските програми за рехабилитацията на пътя Каварна – нос Калиакра, и особено отсечката Каварна – Българево. Ремонтът би струвал 18 млн. лева, с които Пътната агенция не разполага в бюджета си.
