Премиера на книгата на Неда Антонова „Не умирай вместо мен“ организират Община град Добрич и Сдружение на писателите на 15 март от 18.00 часа в Огледална зала „Нели Божкова“. Представянето ще направи литературният критик Драгомил Георгиев. Организаторите канят гражданите на Добрич да посетят събитието. Входът е свободен.
За книгата си Неда Антонова казва:
„Не умирай вместо мен, брате, защото смъртта за родината е най-сладката награда за един довчерашен роб! Това е откровението на тази книга. Годината е 1885-та. Сръбско-българската война. Не война е това, а всенароден празник, съпроводен със задължителното за всеки празник жертвоприношение: стотици убити и хиляди ранени... И моите герои, жителите на едно село, са капката, в която се оглежда океанът на българската душа.
А във войската - цяла България: редовна армия и доброволци с цървули; стари учители и ученици от Петропавловската семинария; овчари с ямурлуци и госпожи с червенокръстки ленти на ръкава... Всички заедно летят към Сливница...А там –болка, студ, смърт, още смърт, много смърт...И победа! И любов! Любят се когато и както сварят, за минутка макар, но като завинаги... И понеже войната им обещава само смърт, те един на друг си обещават вечност. И я дочакват. Онази вечност, с която само народната памет може да се отплати.
И накрая - мир, трева и взрив от новородени момчета, както става след всяка война. Животът не обича да губи".
За книгата си Неда Антонова казва:
„Не умирай вместо мен, брате, защото смъртта за родината е най-сладката награда за един довчерашен роб! Това е откровението на тази книга. Годината е 1885-та. Сръбско-българската война. Не война е това, а всенароден празник, съпроводен със задължителното за всеки празник жертвоприношение: стотици убити и хиляди ранени... И моите герои, жителите на едно село, са капката, в която се оглежда океанът на българската душа.
А във войската - цяла България: редовна армия и доброволци с цървули; стари учители и ученици от Петропавловската семинария; овчари с ямурлуци и госпожи с червенокръстки ленти на ръкава... Всички заедно летят към Сливница...А там –болка, студ, смърт, още смърт, много смърт...И победа! И любов! Любят се когато и както сварят, за минутка макар, но като завинаги... И понеже войната им обещава само смърт, те един на друг си обещават вечност. И я дочакват. Онази вечност, с която само народната памет може да се отплати.
И накрая - мир, трева и взрив от новородени момчета, както става след всяка война. Животът не обича да губи".
