„Аз съм един хаотичен, невротичен човек и обичам да се забавлявам докато пиша” – така представи себе си пред добричката публика Людмил Станев – един от най-нестандартните и оригинални съвременни български автори. В Добрич писателят пристигна по покана на приятеля си - поетът Сашо Серафимов и зарадва тукашните си почитатели с поредицата „Събрано”, дело на ИК „Жанет 45”. Пред малобройната, но естетски ориентирана публика от ценители на словесното жонгльорство на Станев, авторът прочете откъси от книгите си – „Няма такава книга”, „Неприятният татарин“, „Ненакърнимо“, „Малка нощна приказка“ (награда „Христо Г. Данов“ за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), „По-малко“, „Приятели мои“ и най-новата - „Рязко“.
Самият автор сподели, че предпочита да не го наричат писател, а артист или джазмен. Така протече и самото литературно четене – като джаз, импровизиран спонтанно. Поетът Сашо Серафимов бе категоричен, че за късите разкази на Людмил Станев може да се говори дълго, много дълго, но не го направи, за което авторът му благодари сърдечно с думите: „Повечето хора на такива представяния не говорят за автора, а за това колко те много разбират автора. Тук няма такова нещо, защото сме приятели и сме нормални хора, така че благодаря за това кратко резюме. Всичко трябва да бъде кратко. Чехов е казал..., той е казал друго, какво беше там – „У човек всичко трябва да бъде рядко – и косата, и зъбите...”
Според литературния критик Драгомил Георгиев стилистиката на Людмил Станев стои най-близо до тази на Булгаков. Той открои умението на автора да превръща текста в невероятни игри и да вижда света по различен начин.
А Станев за пореден път определи кратко и ясно таланта си: „Имам за ТЕЛК доста добри попадения”.
Чуйте в звуковия файл едно от тези попадения от устата на неговия създател – писмото на едно зарче за табла.
