Бойко Борисов е виновен
93958
Бойко Борисов е виновен
Кучето изкриви задни крака в онази характерна поза, в която застава първия приятел на човека в такова положение и пусна щедро по средата на градинката. Едро псе, голямо, добре гледано, изтърси от задницата си продукт, почти колкото човешки, аз минавах току по тротоара, много близо, та го видях доста добре. Достолепна госпожа, на около 60, с безупречна прическа и следи от красива и мъжемелаческа младост по лицето, бръкна в чантата, извади вестник и почна да трие задника на животното. Използваните парчета хвърляше направо там, в градинката, върху материала. Не казах нищо (за това малко по-късно), но запечатах образите – нейния и на любимеца й, като поредно доказателство, че не, няма да стане така, както си го мислим аз и още някаква пренебрежимо малка бандичка глупаци-мечтатели. Няма да стане!
Ако имаше някой екоинспектор (те са на петдневна, а това се случи надвечер в събота) и й беше написал акт за 100 лева глоба, нали се сещате каква буря щеше да се разрази? „Как не ви е срам! Аз ли преча, с мойто кученце?!? Ония продадоха България, вие една беззащитна жена сте тръгнали да нападате! Никога няма да се оправим! Никога няма да станем Европа!“ Приятел от нашия клас по време на своето следване, някъде към средата на 90- те, изкара два пъти по 6 месеца в Англия. Разказвал ми е до втръсване за знака „серящо куче и под него надпис „50 паунда“. Аз, впрочем, съм сигурен, че ако въпросната горда матрона живееше на Острова, нямаше и да си помисли така благо да разтовари кучето си, 50 паунда са си 50 паунда, все пак.
След като премина първоначалния ми потрес, прехвърлих още веднъж в ума си идеята за драконовски штраф от 200 лева на подобно изпълнение. ОК, но веднага си преговорих и родния механизъм за прилагане на правилата: събота е, екоинспекторът са го накарали да работи, той е бесен на началниците, защото смята, че за тази заплата не само в събота да бачка, ами минимум в петък по обед трябва да го пускат. И вместо да изплющи на въпросната нагла женица 200 лева, доволно ще й кандиса на 50 или 20 лева за себе си, само и само да не си хаби химикалката, че после да отива да отчита акта и така нататък... Пък и тя няма да го мрази. Така действат далеч не само хипотетичните съботни екоинспектори, ами и почти всички контролни органи у нас.
Сигурно в градските наредби има предвидени глоби и за тъпанарите, които използват престоя си на паркинга, за да изтръскат авторитетно автомобилните си пепелници направо на асфалта. Но и съм сигурен, че на всеки опит за реакция по въпроса отговорът ще бъде стереотипен, като горния. За заяждането, Европа и гадовете, изяли България, а за тях възмездие йок. У нас, както знаете, на първо място и за абсолютно всичко е виновен Бойко Борисов. След това задължително държавата. Или първо държавата, а после Бойко Борисов, последователността се променя в зависимост от политическите убеждения на горкия, тормозен да спазва правилата и да не живее в кенеф, горд българин.
Та, няма. Няма да го построим. Няма да стане, да знаете. Не устоявам на изкушението да завърша с една любима случка, разказвана сигурно десетки пъти. Беше рано сутринта, към 8 без 10, бързах за работа, отивах да пусна радиото и в 8 да кажа „Добро утро, Бургас!“ Подминах красива млада жена, облечена в анцуг, която буташе количка с бебенце. С лявата ръка ядеше баница. Дояде я и със съвсем естествен жест пусна мазната хартия да падне долу, като капещ есенен лист. Когато я подминах, обърнах се и с усмивка попитах „Няма ли да си вземете книжката от земята?“ знаете ли какво ми отвърна с разкривено от злоба лице?
„Кво искаш бе, пе*ераст?!?“
Ако имаше някой екоинспектор (те са на петдневна, а това се случи надвечер в събота) и й беше написал акт за 100 лева глоба, нали се сещате каква буря щеше да се разрази? „Как не ви е срам! Аз ли преча, с мойто кученце?!? Ония продадоха България, вие една беззащитна жена сте тръгнали да нападате! Никога няма да се оправим! Никога няма да станем Европа!“ Приятел от нашия клас по време на своето следване, някъде към средата на 90- те, изкара два пъти по 6 месеца в Англия. Разказвал ми е до втръсване за знака „серящо куче и под него надпис „50 паунда“. Аз, впрочем, съм сигурен, че ако въпросната горда матрона живееше на Острова, нямаше и да си помисли така благо да разтовари кучето си, 50 паунда са си 50 паунда, все пак.
След като премина първоначалния ми потрес, прехвърлих още веднъж в ума си идеята за драконовски штраф от 200 лева на подобно изпълнение. ОК, но веднага си преговорих и родния механизъм за прилагане на правилата: събота е, екоинспекторът са го накарали да работи, той е бесен на началниците, защото смята, че за тази заплата не само в събота да бачка, ами минимум в петък по обед трябва да го пускат. И вместо да изплющи на въпросната нагла женица 200 лева, доволно ще й кандиса на 50 или 20 лева за себе си, само и само да не си хаби химикалката, че после да отива да отчита акта и така нататък... Пък и тя няма да го мрази. Така действат далеч не само хипотетичните съботни екоинспектори, ами и почти всички контролни органи у нас.
Сигурно в градските наредби има предвидени глоби и за тъпанарите, които използват престоя си на паркинга, за да изтръскат авторитетно автомобилните си пепелници направо на асфалта. Но и съм сигурен, че на всеки опит за реакция по въпроса отговорът ще бъде стереотипен, като горния. За заяждането, Европа и гадовете, изяли България, а за тях възмездие йок. У нас, както знаете, на първо място и за абсолютно всичко е виновен Бойко Борисов. След това задължително държавата. Или първо държавата, а после Бойко Борисов, последователността се променя в зависимост от политическите убеждения на горкия, тормозен да спазва правилата и да не живее в кенеф, горд българин.
Та, няма. Няма да го построим. Няма да стане, да знаете. Не устоявам на изкушението да завърша с една любима случка, разказвана сигурно десетки пъти. Беше рано сутринта, към 8 без 10, бързах за работа, отивах да пусна радиото и в 8 да кажа „Добро утро, Бургас!“ Подминах красива млада жена, облечена в анцуг, която буташе количка с бебенце. С лявата ръка ядеше баница. Дояде я и със съвсем естествен жест пусна мазната хартия да падне долу, като капещ есенен лист. Когато я подминах, обърнах се и с усмивка попитах „Няма ли да си вземете книжката от земята?“ знаете ли какво ми отвърна с разкривено от злоба лице?
„Кво искаш бе, пе*ераст?!?“
