И отпочна се третият седмоднев от месеца единайсети на годината трета от управлението Му на Оногова, Що Светът Конграчулейшъни Праща.
Понеже разбуниха се хората по агората и ропот надигна се от племената пенсионерски, жепейски, полицейски и учените дори викнаха, че се не траело вече на такваз мизерия, Той тръгна от хортувачница на хортувачница и от гледачница на гледачница да говори и показва и доказва, че лошото било от злите сили тройнокоалиционни оставено, а хубавото от НЕГО било започнато и направено. Тъй от ходене по хортувачници и гледачници времето му за работа намали се.
И рече им на хората, че гладни може да са, ама щастливи трябвало да бъдат, щото държавата била силна и здрава, а не като други държави, дето тресяли се и разпадали се.
То това хубаво, ама хората по агората пак разбуниха се и ропот вдигна се, пък тогаз Онзи, Що Намира Болярите Си По Кръстопътищата, рече гневливо, че ще прокуди от болярския съвет болярина Тотюмир, щото трябвало на народа да обяснява лошите вести, а не ТОЙ на тоз огън да се пече.
И като чу това, боляринът Тотюмир главата си с пепел посипа я, пък разкая се и името Му възхваляваше и славославяше и лошите вести заобяснява със слова елейни и социалномирни.
А от племената синдикални кален номер извъртяха Му и държавата решиха да разтърсят със стачки страшни.
Тъй тревога възцари се в земята с големи размери, като една човешка длан.
Далеч далеч от Ниската земя, що Нидерландия наричаха, вест пристигна мрачна, че нидерландовците не искали да пущат волно и свободно като птички божии да прехвърчат по държавата им човеци от племето българско.
И тъй разшенгенени и разтревожени хората пак по агората събраха се, а там чу се, че племето синдикално железните коне по железните пътища решило да спира, защото пари нямало и не траело се.
И всички зачаха Оногова, Що Жълти И Червени Картони На Болярите Си Раздава И Те Ръка Му Затуй Целуват.
Зачакаха го да реши какво ще да става, ама докато чакаха, дочакаха петък и чу се кикот грозен, мучене и рев зловещи, пък започна предаването „Шведска маса” и родът человечески беше предаден на погибление духовно, и рев, вой и скърцание със зъби чуха се.
А двете радиоизчадия Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон пак наченаха пълкленото си дело за опростачване на нацията българска и заизбълваха сквернословия зловещи и разсъждения глупашки.
Още от първата минута стана ясно, че слушателите не ги чака нищо хубаво. Ефирът се разцепи от руската гаражна група „Дрънк рашънс”, чийто членове се славят с навика си да не замезват никога след първата, втората и третата чаша водка и това ужасно им личеше, докато пееха с дрезгави гласове пиянска версия на ооова селиндионовото парче, което потопи Титаник.
Но онези меломани, които мислеха, че това е най-лошото, което могат да чуят, дочуха много по-лошото пеене на Михаил Йончев и парчето му „Спомен за лятото от Магдалена”.
Хълцане, хъхрене, мляскане и пръхтене изпълниха радиочестотите, а „Шведска маса” стремглаво се изкачи нагоре в класацията за най-тъпо радиошоу.
Вдъхновени от себе си Максимовсон и Калудовсон радиоизпуснаха социалистическо танго на Борис Годжунов и тъй се стигна до онзи момент, когато слушателите не издържаха и започнаха да звънят по телефона.
Радо Русев пожела да поздрави НЕГО, т.е премиера, за първото смислено нещо, което бил направил според него (според Радо). Водещите естествено показаха плитка мисъл и не разбраха кое е това смислено нещо, та се наложи Радо да им обясни, че това е започналата реформа в железниците. Опозиционно настроеният слушател поздрави НЕГО затова, че решил да закрие железопътни линии, които трупали само дългове.
„БДЖ е оазис на социализма и трябва да се кълца от началниците надолу” ревна Радо и извоюва поздрав към премиера от най-бързия рапър в света Куршун.
Ошашавените слушатели малко по-късно запреглъщаха мъчително с хип-хоп напъните на унгарския рапър Камиказе...
По това време и незнайно защо водещите Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон пак започнаха да иронизират менекенките, които четяли Паулу Коелю, ама накрая си признаха, че и те са чели книги от този автор.
Това накара слушателят Петров да позвъни и да призове двамата непрокопсаници да си признаят, че на младини са чели Балзак и по специално „Бел Ами”. Двамата с охота си признаха, че мъчително и с потни ръце са преглъщали еротичните френски текстове.
После плавно заговориха за това, защо хората у нас се обиждат на „селянин” и г-н Петров обясни, че това е странно, защото в Германия в центъра на градовете живеели само гастарбайтери, а хората от средната класа живеели в къщи с дворове в покрайнините или близките селца.
Ники обясни след това, че в Бургас всички граждани са на село раждани и призова да не бъркаме селянин със селяндур.
После обясни, че само на село може да се роди природноинтелигентен човек, а не в градовете, където няма контакт с природата.
Накрая порица водещите, че не радиоизпускат песни от селските групи от градски тип Рогач бойс, Чобан бойс и Вилидж пийпъл. И тутакси се случи чудо: кретените пуснаха що-годе нормалната песен YMCA на американските реднеци „Вилидж Пийпъл”.
Иван Терзиев първо попита в ефир кой ще вдигне пачка от жепейската стачка, а после обясни, че селяните в града храчат, крещят в автобусите и разговорите им са странни.
Ники отново поиска думата, за да внесе разяснение по термина „дури”, който бил събирателно от израза „цървули с потури и глави чукундури”. Накрая направи анализ на слуващото се в железниците с „На който не му се бачка, вдига стачка”
След кратко парче от японския „Златен Орфей” с многозначителното име „Аеба Суки, суки”, Максимовсон представи книгата „Въведение в маркучолологията”, заради което в ефира полетяха чист и не чак до там чисти задници и предници.
Така „Шведска маса” удари дъното и се саморазпусна до следващия петък, когато и да е той.
Днешната истерична идиотия чуйте в звуковия файл под снимката
