И настъпи последният седмоднев от месеца десети от годината трета на управлението Му на Оногова, Комуто Всички Името Пишат И Произнасят С Две Главни Букви.
И като излезе на агората, самодържецът срещна се духовници, пък благослови ги и рече им да кажат слово добро за Него на началника си.
Пък тръбачите медийни йерихонски „Осанна” възвестиха.
Отците възрадваха се, че тъй човеколюбиво говорел им, пък замалко ръка да целунат Му, ама отказаха се, не заради срам, а заради страх, че време грипаво е и да го заразят с болест невярна могат.
А после при Него яви се чудна дева, що с лепа снага беше, пък рече му тя думи похвални и ласкателни, а тръбачите медийни йерихонски възвестиха второто „Осанна” за седмоднева.
А в страната с големина на една човешка длан рев и мъка партийни понесоха се. Едни водачи народни ридаеха, че зълодяи гласовете им ограбили, а най-гласовитият измежду тях все за един тиранин хортуваше и заплашваше, че ще го уволни и прогони, пък накрая влезе в чертозите вражески и оттам излезе благ и доволен още.
Казано е, че човек за човека е брат и че нужда дохожда и нужда отхожда.
Тъй гласовития водач народен, който срещу тираните глас вдигаше, беше отмит като голяма нужда и не чу се и не видя се повече.
А в града боголюбив Бургас събра се градското разнородно събрание, ама в него май май все от род един първенци бяха.
И отпочнаха делата градски с благослов и клетва свещена за человеческо добруване решения да взимат.
Тъй за добро или за зло до петък стигна се и с кикот на кукумявка и миризма зловонна от дълбините на Нищото изпълзяха пак двете радиоизчадия Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон пък предаването „Шведска маса” се почна.
Още в първата минута беше радиоизпусната без никакво предупреждение гнусна песен в стил „Туванско гърлено пееене”. Всъщност това се оказа, че не било точно песен, а запис от метрото за линия номер пет от столицата на Тува.
След това по стар обичай се изля музикалният Везувий Джорджано, който мънка и мляска сума ти ефирно време.
През цялото време двамата водещи демонстрираха високи чела и нисък интелект за ужас на малцината слушатели.
В един момент започна беседа по темата „ Кое е по-страшно за България? Опростачването или обедняването на българите”. Всъщност беседваха основно двамата водещи и жалките им опити да провокират слушателите да се включат в ефир, удряха на камък.
Независими социолози изчислиха, че Максимовсон и Калудовсон са обявили редакционния телефон общо 18 пъти без това да доведе до ефект.
В интерес на истината, когато те вече си говореха съвсем по други теми, звънна слушателят Иван, за да сподели, че според него българският народ е преживял две нациовални катастрофи и е обеднявал, после една национализация след 1944 година и инфлация при Жан Виденов. Накрая човекът заяви, че народът е жилав и ще се оправи.
Последва го Радо, който запита дали е просташко да отзовеш посланици, които били агенти на държавна сигурност и да ги замениш с посланици, които също са били агенти на държавна сигурност. После се извини на всички физкултурници, които правят народа на простак.
Двамата водещи дипломатично, а може би глупотевично замлъкнаха.
По някое време сивият петък съвсем изпростя с песен на дебилите от „Лос Колорадос”.
Чуха се и други безмислени песни, ама то вече и никой не ги слушаше.
Тъй изтече в канала поредното издание на „Шведска маса” и надеждата на хиляди хора, че това безумие ще спре най-сетне се изпари, когато Максимовсон и Калудовсон се заканиха и следващата седмица да ломотят безмислици в ефир.
Техният ломот е достъпен до вас в звуковия файл под снимката
