И настъпи ден, когато родът български почете Съединението на България, ама първият Георги на републиката и Оногова, Що Носи На Ревера Си На Реал Мадрид Значката, почитта си на разделно почитане сториха, демек единият с едни, а другият с други, а уж послания за единство на нацията отправиха.
Пък тя нацията единно напопържа футболните гладиатори, що се тътреха като чугунени радиатори и паднаха жертва на вразите от страната Монтенегро, които за футболни негри уж смятахме, пък те ни биха като шкембе у дувар.
И гордостта на древния полис Хаскьоу, пълководецът Мърлю с очи насълзени си тръгна и човек Борислав с коса чужда по главата рече, че ще се дири нов пълководец, който да поведе футболните гладиатори на битки.
А Онзи, Що От На Триглавата Ламя На Едната Глава Горите Взе, На Втората Премиерския Жезъл, А На Третата жълтиците цанковикаменни Се Зарече Да Вземе, Същият Този рече, че трябва да стане като в Немско и от първия до последния да се сменят и тръбачите медийни йерихонски разтръбиха словото Му из страната и го заобсъждаха, що е искал да каже.
Пък трубадуринът на властта Мариновия Веско за пръв път нищо не изпя за властта и тъга настъпи навред и униние.
Затуй тръгна из народа Укротителят На Пожарите пътища да строи и да строи живота нов.
А из страната с големина колкото една човешка длан се понесе мълва, че заплатата минимална щяла да се увеличи, ама страшният данък ДДС за туризма и той щял да се увеличи. После някой от болярите Му на Оногова, Що Седем Магистрали Обеща Да Построи, се отрекоха от тия думи, а след туй пак ги рекоха и така в шеги и закачки за заплатата минимална се хортуваше и тя все тъй ниско долу си стоеше.
Пък в гражданското позорище, що народно събрание зовяха майките и татките на народа се напопържаха и се обиждаха с думи скверни заради деветия ден на септември. И като не можаха да го определят като хубав или лош ден, потънаха в нехубави мисли.
Точно в тоз момент ужасен, небето се продъни и рукна дъжд, а в ефира се чуха гласове противни и започна с мирис на сяра, чесън и стари сандали скверното предаване „Шведска маса”, а неговите глупотевични апостоли бяха Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон.
И настана всеобщо морално погибление и рев, вой и скърцание със зъби.
В началото техниката отказа, но двамата водещи не се отказаха да ръсят куци мисли в ефира. Малко след отвратителния старт на отвратителното шоу се чу новият вселенски хит „Джуджалар”, в който се пяха на четири езика ненормални и психичноотклонени песнопения. Никой не разбра какво се пее и защо се пее, но пък и на никого не му пукаше.
Техниката пак отказа и Максимовсон я блъска с юмруци, за да изтръгне звуци, но грохот варварски само се радиоизпусна.
Калудовсон направи паралел между немския език и циганския език и разказа как е чул четири циганки възторжено да викат по улиците ду хас и хас му, също като фенове на песента на Рамщайн „Ду хаст”. После обаче се оказа, че ду хаст се превежда като ти ме мразиш, а хас му като яж ми...и яденето било по избор.
По едно време двамата водещи запитаха прогресивните работници и селяни от региона каква дата е 9 септември, светла или мрачна за историята ни. И се почна...пълна анархия от мнения.
Първо позвъни критик Стоян и оплю двамата водещи. Известният със своята неизвестност литератор определи 9 септември като светла дата и припомни, че тогава хората са се освободили от чуждопоклонниците и се чувало само как говорить Москва и как на тази дата през 1944 година бедните и простаците са станали богати, ама духовно. 9 септември сложи край на самозванците в литературата, защото всеки комбайнер и тракторист вече можеше да стане поет и писател, носталгично си припомни критик Стоян ония времена, на които и той самият се оказа, че е продукт. Дори този литературен рицар на мустакатия образ призна, че на последния 9 септември е обиколил улиците на Бургас и е поставил три карамфила, обвити в целофан, пред Пантеона, а после се е върнал в дома за празничната трапеза с кебапчета, етър и лимонада.
Заради интересното му мнение той беше награден с два билета за концерт на Бони Ем, ама критикът позвъни и възмутено се отказа от билетите, защото не искал да гледа такива упадъчни музиканти, които не можели да стъпят на малкия пръст на Кичка Бодурова.
Слушателят Иван Терзиев направи кратък коментар на 9 септември с думите „Дойдоха от село, с два пръста чело и застанаха начело”, но пък Бат Жоре позвъни, за да припомни, че ако го нямаше 9 септември, нямаше да ги има мемоарите на Батето, роклите на Жени Живкова, нямаше и предишният премиер да изработи първия ден от своя трудов стаж след трийсет и кусур години.
Професор Генчев разясни, че ако не бяха се случили тези епохални събития на тази велика дата през 1944 година в българското образование нямало да има военно обучение, а този предмет бил страхотно интересен. После ни в клин ни в ръкав авторът на прочутия цикъл лекции „За ползата от гама лъчите при доенето на камили”, изнесен пред слушатели от факултета по Камиларство в университета в Бухара обясни, че едно време рок музиката била забранена у нас, ама днес, райт нау, Кичка Бодурова вече напълно приличала на Ози Озбърн на външен вид като едно възстановяване на историческата справедливост или като една неуспешна пластична корекция.
Гневният Радо Русев обясни, че 9 септември се е случил заради недоволството на бедните хора и припомни, че и днес има бедни и недоволни, дори изнедоволства, че трябва да плаща глобата си, сложена му от КАТ в една банка, в онази банка, чийто директор спял в съседната спалня на спалнята Му на Оногова, Що Никога Не Спи, Защото Ремонтира Държавата и хем били мъж и жена, хем нямали връзка помежду си.
Ники Константинов също изля деветосептемврийски стихове, от които стана ясно, че цървули с потури и с глави чукундури слезли от планината и затрили на народа главата. Накрая каза, че датата е черна в българската история.
Прекрасната Валя Димитрова пък свърза великия Девети с кебапчета и банкети по спомени на бившия й свекър, който бил офицер и за когото хапването и пийването били най-важното на този ден.
Явлението Стан Димитров обиколи бураските улици, за да събере глас народен, глас Божи по темата, но най-стряскащото мнение беше изказано от една баба „Ний сме комунисти”
В любимия сапунен сериал на бургаските домакини без радиоточка в кухнята „Непресъхващо лове” главните герои Стамат и Хортензия тръгнаха на почивка разделно, той в странджанското село Забраваново, тя в морския курорт около Гроздевец община Царево. Той доеше кози и крави, а тя стана обект на опит за издояване, т.е Стамат дърпаше виметата на гадинките, за да услужи на бабите и дядовците по Странджа, а на Хортензия й изследваха мануално напращялата от жизнени сокове пазва.
Любовта им беше поставена на изпитание, защото докато единият се сливаше с природата, другата беше на път да се слее с потен режисьор от София.
И първото за таз година есенно издание на безподобното предаване „Шведска маса” свърши със заплахата да се излъчи и другия петък.
И земя и небо, звяр и природа, всички настръхнаха от таз заплаха за рода человечески, та чак земетресение разтърси столицата и маг Непорочна Мокрота, пророчицата Милка Глухата и баячката баба Стана Гърбаата ревнаха в един глас:
„За 0.96 лева на минута, на нашите телефони, ще ви избавим от тази ерес, дето я ръсят Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон”.
Чуйте в звуковия файл под забележителната снимка по-важното от днешния резил
