Рядък вид птица край бургаските езера|DarikNews.bg

11 март 2014 15:21

Възрастна малка белочела гъска бе наблюдавана близо до Атанасовско езеро от експерти на Българско дружество за защита на птиците. Малката белочела гъска е един от най-бързо намаляващите видове птици на Земята. Числеността й в Европа се е стопила до около 40 двойки. „Намирането на тази гъска сред хилядните ята на големите белочели гъски е все едно да намериш игла в купа сено", казват ексертите от БДЗП.
Три наблюдения на световно застрашената малка белочела гъска направи екипът на БДЗП, извършващ мониторинг на гъските в района на бургаските влажни зони по два проекта „Живот за Бургаските езера" и международния проект „Опазване на Феноскандинавската популация на малката белочела гъска в ключовите за нея места за престой и зимуване по европейския миграционен път". Справка сочи, че за последните 125 години тази птица е регистрирана официално от специалистите малко повече от 100 пъти, т.е. средно по-малко от един път годишно. Според орнитолозите причините за това са две. Първата е, че видът е много сходен с голямата белочела гъска и отличаването му сред хилядните й ята е истинско изпитание дори и за най-опитните орнитолози. Втората причина е намаляването на числеността на малката белочела гъска в световен мащаб с бързи темпове.
След като експертите откриват за пръв път този рядък вид птица на нива около Атанасовско езеро, на следващия ден в същия район е наблюдавана отново възрастна малка белочела гъска, но този път в компанията на други редки и интересни за страната видове. В същото ято експертите откриват две белобузи гъски, вид, който е наблюдаван досега по-малко от 15 пъти в България. В това ято е разпозната и една „тундрова" посевна гъска и интересен хибрид между червеногушата гъска и друг вид неопределена гъска.
За да бъде потвърдено рядкото наблюдение екипът на БДЗП още веднъж излиза на терен и за трети път в същия район след часове прекарани в търпеливо оглеждане на постоянно вдигащите се и навеждащи се глави на птиците открива двете възрастни малки белочели гъски, отново в компанията на двете белобузи гъски.
През март на нивите около Атанасовско езеро са преброени общо 30 000 големи белочели гъски, зимуващи у нас. Събраните през тази зима данни за малката белочела гъска са изключително ценни, защото са първите от седем години насам за района и потвърждават, че бургаските влажни зони са eдно от най-значимите места за застрашения от изчезване вид заедно с Шабленско-Дуранкулашкия езерен комплекс.