Свети Стефан е един от седемте ученици на Исус избрани, веднага след възкресението му, да се грижат за непрекъснато увеличаващото се християнското общество в Палестина. Избраниците били наречени дякони, а Стефан бил пръв измежду тях. Притеснени от нарастващия брой християни юдейските началници веднага настроили народа срещу архидякона. Той бил обвинен, че хули Бога и престъпва Мойсеевия закон. Старейшините осъдили на смърт набедения за вероотстъпник. Извели го извън Ерусалим, в Йосафатовата долина, където разярена тълпа го замервала с камъни до смърт.
„Господи, не им зачитай този грях“ били единствените думи на светеца преди да издъхне. Така Стефан се превърнал в първия християнски мъченик, загинал в името на вярата. Легендата разказва, че Богородица наблюдавала смъртта му и се молела за него. Вярващите плакали много. Те не се уплашили от случилото се обаче. Тъкмо обратното – то им вдъхнало още по-голяма смелост. Мнозина от противниците на христовата вяра пък я приели – впечатлени от подвига на Стефан. Сред тях бил и един от убийците му - Савел, останал в историята като апостол Павел.
През 415 г. мощите на Свети Стефан били открити чрез чудно видение, което получил един свещеник. Сега те се съхраняват в Сионския храм в Ерусалим. Стефановден не е свързан с някакви особени обичаи, но той попада в т.нар. “Мръсни дни”. Според народните вярвания през тези дни жените не бива да метат, да предат, нито да мият косите си. Мъжете пък не трябва да перат ризите си. Смята се, че при неспазването на тези забрани нарушителите им ще се разболят от лоши болести.
На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава.
