С ритуал по поднасяне на венци и цветя отбелязаха 155 години от рождението на Димитър Благоев, патрона на Благоевград. Цветя в знак на признателност към делото на политическия деец поднесоха зам.-кметът на Общината арх. Георги Скрижовски, областният управител Валери Смиленов, представители на културни институции в областния град, членове на ръководството на БСП.
Поетичен рецитал за живота и делото на Димитър Благоев изпълниха учениците Кристина Мирчева, Александър Стамболийски и Мария Бърдарска от II ОУ „Димитър Благоев”, чийто патрон е българският общественик.
Димитър Благоев Николов – Дядото е роден на 14.06.1856 г. в с. Загоричане, Костурско. Умира на 07.05.1924 г. в София. Български политик и философ, основател на организираното социалистическо движение в България и на първата социалдемократическа партия на Балканския полуостров. Има водеща роля за организиране на сътрудничество между балканските социалдемократически партии. Развива идеята за Балканска федеративна република.
През 1871 заминава за Цариград, където остава до 1874. Там 2 години учи обущарски занаят, а после постъпва в българско училище в града, където е съученик на Трайко Китанчев. Благоев продължава образованието си в Одрин (1874-1875), Габрово(1875-1876) и Стара Загора (1876-1877). Като ученик подкрепя каузата на Априлското въстание, а по време на Освободителната война помага на опълчението и руските войски. След 3 март 1878 г. за кратко работи в тютюнев склад в Свищов. По-късно заминава да учи в гимназията в Одеса (1879-1880), а от 1881 — в университета в Санкт Петербург. Там той основава първата социалдемократическа организация в Русия, т.нар. Благоева група. През 1885 Благоев е арестуван за революционната си дейност и е изгонен от Русия.Скоро след завръщането си в България Благоев започва да издава социалистическото списание „Съвременний показател“.
През 1886 написва брошурата „Нашите апостоли“, в която акцентира на демократичните и революционните възгледи на Любен Каравелов и Христо Ботев. В следващите няколко години учителства в различни градове из страната. През 1890 се установява във Велико Търново. Лтото на 1891 поема ининцативата и има решаващ принос за организирането на Бузлуджанския конгрес на Българската социалдемократическа партия. Към края на същата година публикува книгата „Що е социализъм и има ли той почва у нас?“ Благоев е постоянно преследван от режима на Стамболов — след множеството политически уволнения, през 1893 е арестуван и интерниран в Бяла Слатина. Там го заварва падането на Стамболов от власт през май 1894. Скоро след това той се установява в Пловдив, където става учител в мъжката гимназия.През 1904 с прякото участие на БРСДП(т.с.) и лично на Благоев се учредява Общият работнически синдикален съюз (ОРСС) — първият неказионен профсъюз в България. Под ръководството на Благоев БРСДП (т.с.) приветства Руската революция от 1905-1906 г. и организира из цяла България кампания за дарения в нейна полза.
По време на Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918) Благоев застава заедно с партията на антивоенни и антиимпериалистически позиции. Публикува статии по Македонския въпрос, в които сочи за единствен справедлив и мирен начин за разрешаването му създаването на „Балканска федерация“. Под ръководството на Благоев, през 1919 БРСДП (т.с.) напуска разпадащия се Втори Интернационал и става съоснователка на Третия (Комунистическия) Интернационал, преименувайки се в БКП(т.с.). Партията приема Програмна декларация в духа на ленинизма, с което се демонстрира преминаване на ленинистки, болшевишки позиции. Самият Благоев обаче до края на живота си не приема напълно ленинизма. След Деветоюнския преврат от 1923, вече почти оттеглил се от активна дейност поради напредналата си възраст, Благоев подкрепя позицията на ЦК на БКП(т.с.) на неутралитет. Скоро след това обаче променя позицията си и подкрепя съюза с БЗНС.
Съпруга на Димитър Благоев е Вела Благоева, сестра на политика Георги Живков и просветния деец Никола Живков. Има четири деца, от които три стават активисти на левицата.
