Игнатий Богоносец бил ученик на Свети Йоан Богослов. По-късно става епископ на Антиохийската църква, където първи въвежда пеенето на божествените песни на два клира /хора/, прието по-късно и от другите християнски църкви. Паството му го нарича Богоносец, защото той самият казвал, че "носи Бога в себе си, в душата си". Заради вярата си е бил осъден на смърт от римския император Траян. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъченици". Жените тогава не трябва да работят никаква домашна работа, за да забременяват и да раждат лесно.
Според народните обичаи на Игнажден започват коледните празници и новата година. Характерен за празника е обичаят полазване. По това кой човек - полазник, първи влезе в дома ви сутринта, се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Ако се случи първият гост да е добър и богат, то и годината ще е плодоносна. Ако „сполезът“ (късметът на първия гост) е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Ако не е - през годината домът и стопанството няма да процъфтят. Когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: "Колко искрици, токова яренца (агънца, теленца, кончета)".
В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите. След това на сполазникът дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като пожелава (благославя): "Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!". За благословията си полазникът е обсипван с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.
Имен ден днес празнуват всички, които носят името Игнат (означава - пламенен), Огнян, Пламен.
