Учени откриха, че изпаряването - естественият процес на превръщането на течности в пара, може да бъде нов вид възобновяем енергиен източник, предаде Ройтерс.
Екип от Колумбийския университет в Ню Йорк обяви, че изпаренията от езерата и резервоарите в САЩ могат да генерират почти 70% от произвежданата в страната енергия, и да спестят трилиони галони (1 галон е приблизително равен на 3,8 литра) вода на година.
Вятърната и слънчевата енергия все повече се използват като алтернативи на изкопаемите горива, но складирането на възобновяема енергия през нощта, когато няма слънце, и при спокойно време без вятър, остава трудно.
"Изпаряването може да продължи през деня и нощта, защото водата задържа топлината", каза проф. Озгур Сахин от университета.
Производството на електричество се осъществява с гъбести материали, които задържат изпаренията от покрити водни източници. Материалите увеличават размерите си, колкото повече попиват. След това, когато се премахне покритието над водната повърхност, те изсъхват и стават по-малки. Тази промяна в размера може да бъде използвана за производството на електроенергия.
Машината, която се използва по време на процеса, може да намали естественото изпаряване и да бъдат спестени големи количества вода, които се губят в процеса. От това ще се облагодетелстват най-вече зоните с периоди на засушаване.
Опитът засега е правен само в лабораторни условия.
Екип от Колумбийския университет в Ню Йорк обяви, че изпаренията от езерата и резервоарите в САЩ могат да генерират почти 70% от произвежданата в страната енергия, и да спестят трилиони галони (1 галон е приблизително равен на 3,8 литра) вода на година.
Вятърната и слънчевата енергия все повече се използват като алтернативи на изкопаемите горива, но складирането на възобновяема енергия през нощта, когато няма слънце, и при спокойно време без вятър, остава трудно.
"Изпаряването може да продължи през деня и нощта, защото водата задържа топлината", каза проф. Озгур Сахин от университета.
Производството на електричество се осъществява с гъбести материали, които задържат изпаренията от покрити водни източници. Материалите увеличават размерите си, колкото повече попиват. След това, когато се премахне покритието над водната повърхност, те изсъхват и стават по-малки. Тази промяна в размера може да бъде използвана за производството на електроенергия.
Машината, която се използва по време на процеса, може да намали естественото изпаряване и да бъдат спестени големи количества вода, които се губят в процеса. От това ще се облагодетелстват най-вече зоните с периоди на засушаване.
Опитът засега е правен само в лабораторни условия.
