Саманта Геймър - жената, изнасилена от режисьора Роман Полански през 1977 г., заяви, че му е простила за случилото се. Това обясни самата Геймър, чиято автобиографична книга за 35-годишната сага излезе във Франция. В книгата, озаглавена "Момичето: моят живот в сянката на Роман Полански", Геймър подробно описва деня на изнасилването, в който режисьорът я убеждава да се съблече полугола. Тя добавя, че причината да напише книгата след толкова много време е защото през последните три десетилетия тя не е успяла да забрави за случилото се и се надява това да стане с помощта на разказа й.
13-годишната Саманта Геймър, тогава с фамилията Гейли, е дъщеря на телевизионна актриса и модел, която Полански моли да ползва за фотосесия за брой на списание "Вог", който той редактира. Пред френският канал i-Télé, Геймър разказва как, учудващо за самата нея, тя е решила да напише книгата: "Не мислех, че някога ще напиша тази книга, исках да забравя за тези събития. Но с годините видях как те продължават да тежат не само на мен, а се отразяват и на семейството ми. Те искаха аз да се защитя срещу лъжите, които непрекъснато излизат в пресата, искаха аз да кажа моята истина."
В книгата Геймър включва и снимките от фотосесията, която режисьорът й прави в Лос Анджелис в нещастния за нея ден - 10 март 1977 г., месец, след като тя се е запознала с него.
"Винаги пазех тези снимки, а и самият Роман ми позволи да ги ползвам. Те са една истинска картина на човека, който бях тогава, няма защо да се срамувам от тях. Те са част от истината на събитията", казва тя.
Геймър още през 2003 г. защитава действията на Полански във вестник „Лос Анджелис Таймс", когато възниква обществен дебат дали Полански е редно да бъде номиниран за най-добър режисьор за неговия филм Пианистът.
"Аз отдавна му бях простила, а през 2003 г., след номинацията, всички започнаха да ми звънят по телефона, за да ми искат коментар. Мнението ми по въпроса и тогава, и сега е, че не бива да се бърка личността на човека и твореца", добавя Геймър.
Тя твърди, че няма намерение да защитава Полански, но иска да се знае, че историята много се преувеличава в хорската представа: "Една от причините да разкажа историята е, че аз все пак имах някаква идея какво се случваше. Да, шокирана бях и не знаех как да го накарам да спре. Беше ми изключително неприятно, но тогава младите хора бяха много по-пораснали, отколкото днес."
Ценностите тогава са били различни, и актрисата Жаклин Бисе дори й е предложила чаша вино, въпреки че Геймър е била на 13: "Тогава младите бяха много по-сигурни в себе си, по-сексуални, вижте например Джоди Фостър във филма „Шофьр на такси". Аз бях израснала в тази епоха и беше сравнително нормално за мен да се държат към мен по-скоро като към млада жена, отколкото като към дете".
Геймър споделя също как, през 2007 г. Полански й се е извинява за действията си.
"Не очаквах това писмо от него, но много се зарадвах, че го получих. Семейството ми особено се зарадва и то много успокои майка ми", заявява Геймър.
По време на церемония през 2011 г., на която Полански получава наградата за цялостен принос в Цюрих, той отчита, че Геймър е двойна жертва - не само негова, а и на пресата, която я преследва през годините.
