На 5 юли 2020 г., денят след честването на 224-ата годишнина от Американската декларация за независимост, малка превъзбудена тълпа хвърли във водата паметник на Христофор Колумб в Балтимор. За какво е виновен генуезкият навигатор в очите на тези активисти? Неговата смелост? Решителност? Далновидност? Стремежът към знание? Предприемачески дух? Не: най-вероятно младите вандали дори не са си направили труда да се запознаят с пълната биография на откривателя, пише френското издание Le Figaro.
Може би те ще уредят шествие в Богота и ще поискат колумбийците да преименуват страната си? Не, защото има по-близка столица (собствената им), където тези войници на политическата коректност ще могат да утолят жаждата си за политическа деконструкция. След като веднъж са започнали, защо не поискат преименуването на града и щата Вашингтон? Нима основателят на страната им нямаше около сто роби, които работеха на плантацията на Маунт Върнън? Може ли да се допусне столицата на великата съвременна държава да бъде назована в чест на робовладелец (макар и покаял се след това)?
Тези агресивни американски активисти, които между другото приличат на френските революционери от 1789 г., смятат, че Колумб символизира началото на колонизацията от европейците на нов континент и завземането на земи, които не им принадлежат. Това действително е така. Но те забравят, че цялата история на човечеството се състои от военни завоевания. Глупавите американски студенти смятат, че преди пристигането на европейците индианските племена не са воювали помежду си за ловни места? Че завладяването на Северна Африка е било безкръвно? Че монголските нашествия в Азия са били мирни? Наясно ли са, че черните крале на Бенин продават затворници на търговци на роби и протестират срещу забраната на робството, наложена от британската корона през 1807 г.? Както и да е, тяхното невежество не е тяхната основна вина. Те извършват престъпление срещу разума: уреждат морален процес на старото общество през призмата на модерното.
„Престъпление срещу човечеството“
Историческата деконструкция и покаянието са капани. Те създават условия за манипулация от всякакъв вид. Те засилват разцеплението в западните общества. Те водят до расизъм с обратна насоченост. Крайният им резултат е противоположен на замисъла.
Еманюел Макрон веднъж нарече колонизацията престъпление срещу човечеството. Струва ми се, че това е опростена формулировка. В младостта си се съкрушавах от вида на образа на Весенженторикс, окован във верига. Научих за бруталността на римските легиони. Наслаждавах се на реванша си, когато четох комикси за Астерикс. Но днес, ако се замисля, ще се радвам за победата на Цезар. Като гал бих се радвал, че съм бил колонизиран от римляните и съм получил достъп до техния език, пътища акведукти, закони и мир.
Наскоро Алжир отпразнува 58-годишнината от своята независимост, а новият му президент, балансиран и компетентен човек, заяви в интервю за Франция 24, че иска Франция да се извини за колониалното минало. Защо не, ако такава е цената на конструктивно двустранно бъдеще? Борбата срещу алжирските племена през 1844 г., репресиите на Сетиф на 8 май 1945 г. и разпитите в Сезини през 1957 г. определено не правят чест на френската армия. Но когато става дума за извинения, те трябва да бъдат взаимни. Готов ли е Алжир да се извини за действията на Националния освободителен фронт, за убийството на учители от Монеро през 1954 г.? За клането в Оран на 5 юли 1962 г.? За изтезанията и убийствата на хиляди харки през 1962-1963 г. в нарушение на Евианските споразумения?
В отношенията между нациите често най-доброто решение е да оставим историята на историците. Важно е тя да е написана от сериозни и независими експерти. Събитията, довели до кошмара в Сетиф (френската полиция, стреляща по мирни алжирски националисти, убийства на невинни европейци, мащабни френски военни репресии), трябва да бъдат спокойно разгледани от френски и алжирски историци. Тогава всичко това трябва да бъде представено на студенти от двете страни, защото това доведе до конфликт през 1954-1962 г.
Покаянието е дегенеративната дъщеря на пуританския морал, тя предизвиква самонавист, като същвеременно само подкопава единството на демократичните общества и възпрепятства сближаването на нациите.
Може би те ще уредят шествие в Богота и ще поискат колумбийците да преименуват страната си? Не, защото има по-близка столица (собствената им), където тези войници на политическата коректност ще могат да утолят жаждата си за политическа деконструкция. След като веднъж са започнали, защо не поискат преименуването на града и щата Вашингтон? Нима основателят на страната им нямаше около сто роби, които работеха на плантацията на Маунт Върнън? Може ли да се допусне столицата на великата съвременна държава да бъде назована в чест на робовладелец (макар и покаял се след това)?
Тези агресивни американски активисти, които между другото приличат на френските революционери от 1789 г., смятат, че Колумб символизира началото на колонизацията от европейците на нов континент и завземането на земи, които не им принадлежат. Това действително е така. Но те забравят, че цялата история на човечеството се състои от военни завоевания. Глупавите американски студенти смятат, че преди пристигането на европейците индианските племена не са воювали помежду си за ловни места? Че завладяването на Северна Африка е било безкръвно? Че монголските нашествия в Азия са били мирни? Наясно ли са, че черните крале на Бенин продават затворници на търговци на роби и протестират срещу забраната на робството, наложена от британската корона през 1807 г.? Както и да е, тяхното невежество не е тяхната основна вина. Те извършват престъпление срещу разума: уреждат морален процес на старото общество през призмата на модерното.
„Престъпление срещу човечеството“
Историческата деконструкция и покаянието са капани. Те създават условия за манипулация от всякакъв вид. Те засилват разцеплението в западните общества. Те водят до расизъм с обратна насоченост. Крайният им резултат е противоположен на замисъла.
Еманюел Макрон веднъж нарече колонизацията престъпление срещу човечеството. Струва ми се, че това е опростена формулировка. В младостта си се съкрушавах от вида на образа на Весенженторикс, окован във верига. Научих за бруталността на римските легиони. Наслаждавах се на реванша си, когато четох комикси за Астерикс. Но днес, ако се замисля, ще се радвам за победата на Цезар. Като гал бих се радвал, че съм бил колонизиран от римляните и съм получил достъп до техния език, пътища акведукти, закони и мир.
Наскоро Алжир отпразнува 58-годишнината от своята независимост, а новият му президент, балансиран и компетентен човек, заяви в интервю за Франция 24, че иска Франция да се извини за колониалното минало. Защо не, ако такава е цената на конструктивно двустранно бъдеще? Борбата срещу алжирските племена през 1844 г., репресиите на Сетиф на 8 май 1945 г. и разпитите в Сезини през 1957 г. определено не правят чест на френската армия. Но когато става дума за извинения, те трябва да бъдат взаимни. Готов ли е Алжир да се извини за действията на Националния освободителен фронт, за убийството на учители от Монеро през 1954 г.? За клането в Оран на 5 юли 1962 г.? За изтезанията и убийствата на хиляди харки през 1962-1963 г. в нарушение на Евианските споразумения?
В отношенията между нациите често най-доброто решение е да оставим историята на историците. Важно е тя да е написана от сериозни и независими експерти. Събитията, довели до кошмара в Сетиф (френската полиция, стреляща по мирни алжирски националисти, убийства на невинни европейци, мащабни френски военни репресии), трябва да бъдат спокойно разгледани от френски и алжирски историци. Тогава всичко това трябва да бъде представено на студенти от двете страни, защото това доведе до конфликт през 1954-1962 г.
Покаянието е дегенеративната дъщеря на пуританския морал, тя предизвиква самонавист, като същвеременно само подкопава единството на демократичните общества и възпрепятства сближаването на нациите.