В Гренландия, която е полуавтономна територия на Дания, днес ще се произведат парламентарни избори. След като президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази желание да поеме контрола върху най-големия остров в света, независимостта се очерта като ключова тема в предизборната кампания.
Тръмп пред Конгреса: Гренландия ни е нужна за националната сигурност
Гренландия официално става територия на Кралство Дания през 1953 г. Външните работи, отбраната и монетарната политика на острова остават под контрола на Копенхаген.
От 2019 г. насам Дания има правото да произведе референдум за независимост и някои местни жители виждат в парламентарните избори възможност за такъв ход.
КАКВИ СА ИЗГЛЕДИТЕ
Проучванията на общественото мнение показват, че повечето гренландци подкрепят политическата и икономическата независимост от бившия си колониален владетел. Различни са обаче вижданията по въпроса кога да се обяви независимост и какъв би бил потенциалният ефект върху жизнения стандарт на хората. Приносът на Дания за местната икономика възлиза на малко под 1 милиард долара годишно.
Островът разполага с богати, но до голяма степен неизползвани природни ресурси, включително и с много редки земни елементи. През Гренландия минава най-краткият път от Европа до Северна Америка и Тръмп възприема стратегическото местоположение на острова като жизненоважно за американската система за предупреждение за балистични ракети.
КАК ЩЕ ПРОТЕЧЕ ИЗБОРНИЯТ ДЕН
Изборните урни ще отворят врати днес в 11:00 ч. по Гринуич (9:00 ч. българско време) и ще затворят в 22:00 ч. Няма да има екзитполове и официалните резултати се очакват на 12 март между 01:00 ч. и 03:00 ч. по Гринуич.
КОЙ ИМА ПРАВО ДА ГЛАСУВА
По данни на гренландското министерство на вътрешните работи право на глас имат около 40 500 от общо 57 000-те граждани на страната. На последните общи избори през 2021 г. са гласували около 27 000 гренландци.
В парламента на Гренландия има 31 места и за мнозинство са необходими 16 депутати.
КОИ ПАРТИИ УЧАСТВАТ НА ИЗБОРИТЕ
"Инуит атакатигиит"
Управляващата лявоцентристка партия "Инуит атакатигиит" ("Инуитско братство", ИА), оглавявана от премиера Муте Егеде, се застъпва за икономическа и политическа независимост на Гренландия, но все още не е представила план как да се постигне това.
ИА се противопоставя на добива на уран и други радиоактивни материали поради рисковете за околната среда.
В момента партията разполага с 11 места в гренландския парламент и освен това е представена в датския парламент (Фолкетинга) от Ааджа Кемниц. В датския законодателен орган има общо две места за гренландски представители. ИА заяви, че няма да бърза с гласуването за независимост след общите избори, като предупреди за възможните последици за икономиката и благосъстоянието.
"Сиумут"
Социалдемократическата партия "Сиумут", ръководена от Ерик Йенсен, подкрепя постепенното поемане на цялата власт от Дания. По-рано "Сиумут" предложи през следващите четири години да се произведе референдум, но неотдавна се отказа от тази идея.
Партията предлага през следващите 15 г., докато Гренландия върви към независимост, да се намали приносът на Дания за местната икономика, който годишно възлиза на около 17 500 долара на глава от населението.
Понастоящем "Сиумут" има 10 места в парламента на Гренландия.
"Налерак"
Левоцентристката партия "Налерак" е най-голямата опозиционна сила и силно се застъпва за преминаване към пълна независимост.
"Налерак" заяви, че превръщането на Гренландия в суверенна държава ще даде тласък на нови икономически възможности. Партията също така посочи, че иска да развие риболовът, на който се падат над 95% от гренландския износ.
"Налерак" изрази желание да сключи споразумение със САЩ в областта на отбраната. Опозиционната партия посочи, че може да избере така нареченото "свободно обединение", при което Гренландия ще получи подкрепа и защита от САЩ в замяна на военни права, но без да става американска територия. Според партията може да се помисли за подобен вариант на отношения с Дания или с някоя друга държава.
В момента "Налерак" има петима депутати.
"Демокраатит"
Социално-либералната партия "Демокраатит", ръководена от министъра на промишлеността и суровините на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен, иска Гренландия да стане независима и да има свободен пазар.
Въпреки това партията предупреждава да не се предприемат прибързани действия, за да се предпазят хората и икономиката от потенциално понижаване на жизнения стандарт.
"Демокраатит" разполага с три места в сегашния парламент.
"Атасут"
Дясната консервативна партия "Атасут", оглавявана от Акалу Йеримиасен, се застъпва за единство с Кралство Дания и се противопоставя на преход към независимост без ясен план. Според "Атасут" Гренландия все още не е готова за независимост.
Понастоящем партията има двама представители в парламента.
"Кулик"
Новосформираната лява партия "Кулик", чиито лидер е Карл Ингеман, настоява за бързото обявяване на независимост и иска пълен контрол върху ресурсите на острова. Според "Кулик" по този начин може да се облекчат социалните и икономическите трудности на гренландците.
